— Тогава да поговорим за превоза, ако ви е угодно — каза Койин. — До кое пристанище бихте искали да плавате?
— Танчико — отвърна Нинив малко по-енергично, отколкото се полагаше. — Знам, че не се каните да плавате натам, но ние трябва да пристигнем там бързо, толкова бързо, колкото само една каравела може да ни осигури, при това без да спираме, стига това да е възможно. Заради това неудобство ви предлагам скромен дар. — Тя извади сгънат лист хартия от кесията на колана си и го бутна по масата към Надзорницата на платната.
Моарейн им го беше дала заедно с още едно такова писмо. Писма-правомощия. Всяко едно позволяваше на приносителя да изтегли до три хиляди златни крони от банкери и лихвари в различни градове, въпреки че едва ли въпросните мъже и жени знаеха, че държат вложени пари на Бялата кула. Елейн едва не се задави, когато прочете сумата, а Нинив нескрито зяпна — но Моарейн им обясни, че може да се наложи да я дадат, та Надзорницата на платната да компенсира пропуснатите пристанища и превози.
Койин докосна с един пръст писмото и го прочете.
— Внушителна сума за дар за превоз — промърмори тя — дори като се вземе предвид, че ме молите да променя пътните си планове. Сега съм още по-изненадана. Не може да не знаете, че рядко взимаме на борда си Айез Седай. Много рядко. От всички, които ни молят за превоз, само на Айез Седай може да се откаже и почти винаги им се отказва, още от първия ден на първото отплаване. Айез Седай знаят това и по тази причина почти никога не молят. — Тя гледаше в чашата си, не в тях, но Елейн хвърли бегъл поглед към другата страна и забеляза, че Ветроловката оглежда внимателно ръцете им. Не, по-скоро пръстените им.
За това Моарейн не беше им казала нищо. Беше им изтъкнала, че каравелата е най-бързият кораб на разположение и ги бе окуражила да се опитат да го използват. Освен това ги бе снабдила с тези писма, които сигурно бяха достатъчни да се купи цяла флота подобни кораби. Е, няколко кораба поне. „Дали защото е знаела, че ще е нужна такава голяма сума, за да ги подкупим да ни закарат?“ Глупав въпрос — Моарейн винаги пазеше тайни.
— Да не мислите да ни откажете превоза? — Нинив набързо изостави такта и го замени с грубост. — Щом като не возите Айез Седай, защо ни доведохте тук? Да бяхте ни го казали направо и да се свършва.
Надзорницата на платната откопча облегалките, стана и отиде да погледне през кърмовите прозорци към Камъка. Обиците и медальончетата на лявата й буза проблясваха на светлината на изгряващото слънце.
— Той може да владее Единствената сила, така чух, и държи Меча недосегаем. Айилците са дошли тук от Драконовата стена по неговия зов; видях няколко от тях по улиците, а разправят, че Камъкът е пълен с тях. Тийрският камък е паднал и война опустошава държавите на сушата. Онези, които някога са властвали тук, сега се връщат и първия път бяха изтласкани. Пророчеството се сбъдва.
Нинив изглеждаше не по-малко слисана от Елейн от тази внезапна смяна на темата.
— Пророчествата за Дракона ли? — промълви Елейн. — Да, сбъдват се. Той е Преродения Дракон, Надзорнице на платната. — „Той е един опърничав мъж, който крие чувствата си така дълбоко, че не мога да ги разбера, това е той!“
Койин се обърна към тях.
— Не Пророчествата за Дракона, Айез Седай. Джендайското пророчество, пророчеството за Корамуур. Не онзи, когото вие чакате с ужас: онзи, когото ние търсим, вестителят на нов Век. При Разрушението на света нашите предци подирили спасение в морето, докато земята се надигала и се преобръщала като бурни вълни. Казано е, че те не разбирали нищо от корабите, които взели, за да избягат, но Светлината била с тях и те оцелели. Повече не видели сушата, докато не се укротила отново, а през това време много неща се променили. Всичко — целият свят — се носело по водата, тласкано от вятъра. Едва в годините след това за първи път било изречено Джендайското пророчество. Трябва да се скитаме по водите, докато се завърне Корамуур, за да му служим. Ние сме привързани към морето; солената вода тече в жилите ни. Повечето от нас не стъпват на суша освен когато трябва да изчакат друг кораб, за друго плаване. Дори силни мъже плачат, когато се наложи да служат на брега. Жените от брега се качват на кораби, за да родят там децата си — дори в лодка, ако няма нещо друго подръка — защото трябва да се раждаме на вода, както трябва да умираме в нея, и да ни отдават на водата при смъртта ни… Сега Пророчеството се сбъдва. Той е Корамуур. Айез Седай му служат. Вие сте доказателство за това, с това, че сте тук, в този град. Това също се съдържа в Пророчеството. „Бялата кула ще се скърши под името му и Айез Седай ще коленичат да умият нозете му и да ги изтрият с косите си.“