— Могат да дойдат. Стига да се съгласят да правят каквото им се каже. Няма да допусна някой празноглав мъж да я кара както си знае и непрекъснато да ни създава неприятности.
— Както наредите, госпожо ал-Мийра — тутакси отвърна с поклон Сайдар, но Том каза:
— Един веселчун е свободна душа, Нинив, но мога да обещая, че няма да ви създавам неприятности. Тъкмо напротив.
— Както ви се каже — натърти Нинив. — Дай дума, иначе ще гледаш как този кораб заминава от пристанището.
— Ата-ан Миере не отказват превоз на никого, Нинив.
— Така ли мислиш? Да не би хващачът на крадци — Сайдар присви очи — да е единственият, на когото са казали, че трябва да получи разрешението ни? Както ти се каже, господин Мерилин.
Том отметна побелялата си глава като раздразнен кон, изпъшка тежко, но най-накрая кимна.
— Имате думата ми, госпожо ал-Мийра.
— Добре — каза великодушно Нинив. — Значи се разбрахме. Сега намирате Надзорницата и й казвате, че съм казала да ви свре в някоя дупка, ако може, по-далече от нас. Хайде, пръждосвайте се. Марш.
Сайдар отново се поклони и тръгна; Том видимо се разтрепера, преди да го последва, изправил вдървения си гръб.
— Не си ли прекалено груба с тях? — каза Елейн веднага щом се увери, че двамата няма да я чуят. При царящата по палубата суматоха не се наложи да чака дълго. — Все пак ще трябва да пътуваме заедно. „Благата дума ти носи благи спътници.“
— Най-добре е да започнем така, както сме го намислили. Елейн, Том Мерилин много добре знае, че не сме пълни Айез Седай. — Тя сниши глас и се огледа. Никой от екипажа не ги гледаше освен Надзорницата, която стоеше на кърмовата палуба и изслушваше веселчуна и хващача на крадци. — Мъжете си говорят помежду си — винаги го правят, — така че и Сайдар много скоро ще го разбере. На едни Айез Седай неприятности няма да създадат, но на две Посветени… Дай им половин възможност и и двамата ще почнат да правят разни глупости, за които ще си въобразяват, че са в наша полза, каквото и да им кажеш. Не смятам да им давам дори тази половин възможност.
— Може и да си права. Смяташ ли, че знаят защо отиваме в Танчико?
Нинив изсумтя.
— Не, иначе нямаше да са толкова напористи. И бих предпочела да не им казваме, докато не ни се наложи. — Тя изгледа Елейн многозначително; не беше нужно да изтъква, че тя лично не би го казала и на Надзорницата на платната, но Елейн усети неизречения упрек. — И ще ти кажа една поговорка: „Вземеш ли си на заем някоя беля, плащаш я тройно.“
— Говориш така, сякаш не им вярваш, Нинив. — Щеше да каже, че другата жена се държи като Моарейн, но на Нинив такова сравнение нямаше да й хареса.
— А можем ли? Джюйлин Сайдар веднъж ни предаде. Да, да, знам, че никой мъж не би могъл да го избегне, но това не променя нещата. А Лиандрин и другите знаят лицето му. Ще трябва да го облечем в други дрехи. Може би да го накараме да си удължи малко косата. И да си пусне мустаци, примерно, като онова нещо по лицето на веселчуна. Може да свърши работа.
— А Том Мерилин? — попита Елейн. — Аз мисля, че на него можем да се доверим. Не знам защо, но имам такова чувство.
— Той призна, че е изпратен от Моарейн — отвърна недоволно Нинив. — Какво ли обаче не ни е признал? Какво му е казала, което той не ни каза? На нас ли смята да помага, или на някой друг? Моарейн играе нейните си игри толкова често, че не й вярвам и ей тонично повече, отколкото на Лиандрин. — Тя показа с пръсти. — Тя е готова да ни употреби — теб и мен, двете — стига това да е от полза за Ранд. Или по-скоро, стига да е от полза за онова, което е намислила за Ранд. Ако можеше, би го окаишила като паленце.
— Моарейн знае какво трябва да се направи, Нинив. — За първи път го призна, макар и неохотно. Това, което според Моарейн трябваше да се направи, можеше като нищо да ускори многократно пътя на Ранд към Тармон Гай-дон. Пътя му към смъртта може би. Ранд на едното блюдо на везната, срещу целия свят — на другото. Глупаво беше — глупаво и детинско — везната така равномерно да се поклаща за нея. Но все пак не смееше да я залюлее, дори в ума си, защото не беше сигурна кое блюдо ще се наклони. — Тя знае много по-добре от него — довърши Елейн малко по-решително. — По-добре от нас.
— Може би — въздъхна Нинив. — Но не съм длъжна да ми харесва.
При носа започнаха да мятат въжета и там изведнъж се опнаха триъгълни платна. „Танцуващият по вълните“ започна да се отдръпва от кея. Появиха се още платна, големи бели квадрати и триъгълници, кърмовите въжета също бяха отвързани и корабът се понесе към реката в голяма дъга покрай закотвените кораби, чакащи реда си за пристан, гладък завой, който завърши в южна посока по течението на реката. Морският народ водеше кораба си както някой майстор-коняр би водил най-добрия ат. Странното колело със спиците по някакъв начин го водеше, въртяно от един от гологърдите мъже от екипажа. Мъж, забеляза с облекчение Елейн. Надзорницата на вълните и Ветроловката стояха от едната страна на колелото, като Койин издаваше от време на време заповеди, понякога — след като се посъветваше шепнешком със сестра си. Торам наблюдаваше всичко известно време с физиономия, изсечена сякаш от талпа, изкъртена от палубата, след което се смъкна долу.