На кърмовата палуба имаше и един тайренец — дебел мъж с отегчена физиономия, в бозавожълто палто с пухкави сиви ръкави, който триеше нервно длани. Лоцман, който уж трябваше да направлява „Танцуващият по вълните“ надолу по реката; според тайренските закони никой кораб не можеше да премине през Пръстите на Дракона без тайренски лоцман на борда. Отегчението му явно произтичаше от това, че не върши нищо, защото и да даваше някакви указания, Морският народ изобщо не им обръщаше внимание.
Нинив измърмори нещо в смисъл, че искала да види каква каюта са им дали, и слезе долу, но Елейн изпитваше наслада от вятъра, духащ над палубата, и от чувството за начало. Да пътува, да вижда места, които досега не е виждала, беше удоволствие само по себе си. Никога не беше очаквала, че ще може, не и по този начин. Щерката-наследница на Андор можеше да направи няколко официални посещения и щеше да прави повече, когато един ден наследеше трона, но всички те щяха да са свързани с церемониалност и строг протокол. Не като всичко това. Босоног Морски народ и кораб, понесъл се към морето.
Речният бряг се плъзгаше бързо, надбягвайки се с издигащото се слънце, мяркаха се каменни къщи, мрачни и самотни, появяваха се и бързо се стапяха назад. Никакви села обаче. Тийр не би позволил израстването и на най-малкото село по реката между града и морето, защото дори и най-малкото един ден можеше да му съперничи за столица. Върховните лордове контролираха растежа на селата и градчетата из цялата страна с данъци за строеж, които ставаха все по-тежки, колкото повече строежи се вдигаха. Елейн беше сигурна, че няма да позволят и процъфтяването на Годан или залива на Ремара, ако не беше предполагаемата необходимост от силен отпор срещу Майен. В известен смисъл изпитваше облекчение, че оставя зад гърба си толкова глупави хора. Само да не й се налагаше да оставя още един глупав мъж сред тях.
Броят на рибарските лодки, повечето малки и обкръжени от гладни чайки, започна да нараства, колкото по на юг отиваше „Танцуващият по вълните“, особено след като навлезе сред лабиринта от канали, наречен Пръстите на Дракона. Често птиците напред и високите пилони, държащи мрежите, бяха единственото, което се виждаше освен обраслата с ракитак и папур низина. Растителността се гънеше, люшкана от крайморския вятър, прошарена от ниски островчета, обрасли със странни изкривени дървета с усукани като паяжина коренища, щръкнали във въздуха. Много от лодките се пъхаха направо сред тръстиката, макар и да не използваха мрежи. В тях седяха мъже и жени и ловяха с въдица мятащи се риби, големи колкото мъжка ръка.
След като навлязоха в делтата, тайренският лоцман започна да крачи нервно и отказа предложената му купа с тлъсто ароматно рибешко варено и хляб. Елейн изяде своята с апетит и я избърса с последния залък хляб, макар да споделяше притеснението му. Широки и тесни водни проходи се протягаха във всички посоки. Някои от тях завършваха изведнъж, пред очите й, в стена от тръстики. Не можеше да се разбере кои от останалите няма да изчезнат също така внезапно на следващия завой. Койин обаче изобщо не забави скоростта на кораба, нито се поколеба при избирането на пътя. Очевидно знаеше по кои канали да поеме, но въпреки това лоцманът мърмореше под нос, сякаш очакваше всеки миг да се блъснат в сушата.
Беше вече късен следобед, когато речното устие изведнъж изникна пред тях, както и безкрайната ивица на Морето на бурите отвъд него. Морският народ направи нещо с платната, корабът леко потръпна и се закова на място. Едва тогава Елейн забеляза голямата гребна лодка, пълзяща от един остров към тях като водна стоножка. На острова се виждаха няколко запуснати каменни постройки и тясна и висока кула, на чиято малка площадка под върха стояха неколцина мъже, под знамето на Тийр — три бели полумесеца върху червено и златно поле. Без да промълви нито дума, лоцманът взе кесията, дадена му от Койин, и се заспуска по въжената стълба към лодката. Щом се озова на борда й, платната отново се изпънаха и „Танцуващият по вълните“ посрещна с гърди първите вълни на откритото море. Морският народ се закатери по такелажа, заопъва още платна и корабът се засили на югозапад, все по-далече от сушата.