— Том, защо наистина тръгна с нас? Само защото Моарейн те е помолила ли?
Раменете му се разтресоха и тя разбра, че се смее.
— Виж, за това кой би могъл да каже? Не е лесно да се противопоставиш на една Айез Седай, когато те помоли да й свършиш услуга. Може би беше възможността да имам такава приятна компания. Или може би съм решил, че Ранд е вече достатъчно голям, за да може сам да се грижи за себе си поне за известно време.
Той се изсмя гръмко и тя не можа да се сдържи да не се разсмее с него. На представата, че този белокос старец се грижи за Ранд. Увереността й, че може да му се довери, се върна, по-силна отпреди, щом той отново я погледна. Не защото можеше да се смее над себе си, или във всеки случай не само заради това. Не можеше да определи причината, знаеше само, че този човек не би могъл да й навреди по никакъв начин.
Желанието отново да дръпне мустака му беше почти непреодолимо, но тя задържа ръцете си мирно. В края на краищата, не беше дете. Дете. Тя отвори уста… и изведнъж всичко се изпари от главата й.
— Моля да ме извиниш, Том — каза тя припряно. — Аз трябва да… Извини ме. — Закрачи бързо към кърмата, без да изчака за отговор. Той сигурно си бе помислил, че й е прилошало от вълнението. „Танцуващият по вълните“ се клатушкаше много по-отривисто и се носеше все по-бързо през могъщите хребети на вълните със свежия попътен вятър.
Двама мъже стояха от двете страни на колелото на кърмовата палуба и управляваха кораба. Надзорницата на платната не беше на палубата, но Ветроловката беше, застанала до парапета зад кърмчиите, гола до кръста като мъжете, и оглеждаше небето, по което се виеха облаци, още по-свирепи и от океана. Сега обаче не облеклото на Джорин — или по-скоро липсата на такова — беше притеснило Елейн. Обкръжаваше я сиянието на жена, прегърнала сайдар, съвсем ясно видимо въпреки бледата светлина. Точно това бе усетила тя и точно то я привлече насам. Жена, която прелива.
Елейн се спря недалече от нея, за да види какво прави. Потоците на Въздух и Вятър, които Ветроловката придържаше, бяха дебели като въжета и въпреки това сплитът им беше нежен, почти като паяжина, разстлана през небето. Вятърът се надигаше, все по-силно и по-силно; кърмчиите напрягаха мишци и „Танцуващият по вълните“ сякаш летеше през морето. После сплитането престана, блясъкът на сайдар изчезна и Джорин се отпусна на перилото.
Елейн тихо се изкачи по стълбата, но жената от Морския народ я усети и с тих глас, без да извръща глава към нея, заговори:
— В самия разгар на работата ми си помислих, че ме наблюдаваш. Вече не можех да спра — щеше да ни връхлети буря, в която дори и „Танцуващият по вълните“ нямаше да може да оцелее. Морето на бурите е заслужило името си и би ни засипало с лоши ветрове. Изобщо не мислех да го правя, но Койин каза, че трябва да се движим бързо. Заради вас и заради Корамуур. — Тя вдигна очи и се взря в небето. — Този вятър ще се задържи до заранта, ако е угодно на Светлината.
— Значи затова Морският народ не превозва Айез Седай — каза Елейн. — За да не разбере Кулата, че Ветроловките могат да преливат. Затова ти взе решението да ни вземете на борда, а не сестра ти. Джорин, Кулата няма да се опита да ви спре. Не съществува закон в Кулата, забраняващ на една жена да прелива, дори и да не е Айез Седай.
— Вашата Бяла кула ще се намеси. Ще се опита да сложи ръка на корабите ни, където сме свободни от суша и сухоземни. Ще се опита да ни привърже към себе си и да ни откъсне от морето. — Тя въздъхна тежко. — Вълната отминала назад не се връща.
На Елейн й се дощя да я увери, че не е така, но Кулата действително издирваше жени и момичета, които могат да се научат да преливат, както за да увеличи броя на Айез Седай, който напоследък беше намалял до нищожно количество, в сравнение с преди, така и заради опасността да не се научат без ръководство. Наистина, една жена, която можеше да бъде научена да докосва Верния извор, обикновено се озоваваше в Кулата независимо от желанието й, поне докато не се изучи достатъчно, че да не убие и себе си, и други хора по погрешка.
След късо мълчание Джорин продължи.
— Не всички го можем. Само някои. Изпращаме по някое и друго момиче в Кулата, за да не дойдат Айез Седай да ни издирват. Никой кораб няма да вземе Айез Седай, ако Ветроловката на борда му може да сплита ветровете. Когато дойдохте, си помислих, че сте разбрали за мен, но вие не казахте нищо и помолихте за превоз, и аз се надявах, че може би не сте Айез Седай, въпреки пръстените. Глупава надежда. Успях да усетя силата и на двете ви. И сега Бялата кула ще знае.