— Не мога да ти обещая, че ще запазя тайната ти, но ще направя каквото ми е по силите. — Ала тази жена заслужаваше нещо повече. — Джорин, заклевам се в честта на дома Траканд на Андор, че ще положа всички усилия, за да опазя тайната ти от всеки, който би могъл да навреди на теб или на твоя народ, и че ако ми се наложи да я разкрия пред някого, ще направя всичко, което е във възможностите ми, за да предпазя твоя народ от намеса. Домът Траканд има доста влияние дори и в Кулата. — „И ще накарам майка ми да го използва, ако се наложи. Все някак.“
— Ако е угодно на Светлината — каза примирено Джорин, — всичко ще мине добре. Всичко ще бъде добре и всички ще бъдат добре, и всяко нещо ще бъде добре, ако е угодно на Светлината.
— На сеанчанския кораб е имало дамане, нали? — Ветроловката я изгледа озадачено. — Една от техните пленнички, която може да прелива.
— Твърде надълбоко виждаш за младата си възраст. Тъкмо затова отначало си помислих, че може да не си Айез Седай, заради възрастта ти. Имам дъщери по-големи от теб. Не знаех, че тя е била пленничка — това ме кара да съжалявам, че не я спасихме. „Танцуващият по вълните“ надбяга много лесно сеанчанския съд отначало — бяхме чули за сеанчанците и за техните съдове с укрепени с ребра платна: че изисквали от населението странни клетви и наказвали онези, които не ги изпълнявали — но след това тази… дамане — счупи две от мачтите ни и ни взеха на абордаж. Успях да запаля пожари на кораба на сеанчанците — заплитането на Огън за мен е много трудно, едва успявам да запаля лампа, но се оказа угодно на Светлината това да стигне — и след това Торам поведе екипажа в битка със сеанчанците и ги изтласка на техните палуби. Срязахме въжетата на абордажните куки и техният кораб се отнесе назад, целият в пламъци. Бяха твърде заети с потушаването им, за да ни попречат да се отскубнем. Съжалих, като го видях как пламна и започна да потъва — беше чудесен кораб. Сега съжалявам — можехме да спасим онази жена, дамане. Въпреки че ни навреди. Но ако беше свободна, сигурно нямаше да го направи. Светлината дано освети душата й и водата дано я е поела в мир.
Разказът я беше натъжил. Налагаше се да й отвлече мислите.
— Джорин, защо сте нарекли кораба си „Танцуващият по вълните“?
— Един кораб е като живо същество — отвърна й с усмивка Ветроловката. — И при това като мъж, с истинско сърце на мъж. — Тя нежно поглади парапета, сякаш галеше нещо живо, нещо, което можеше да усети милувката й. — Ако се отнасяш с него добре и се грижиш за него както трябва, той ще се сражава за теб и с най-бурното море. Ще се бие, за да те опази жива, дори и след като морето му е нанесло смъртен удар. Пренебрегнеш ли го обаче, не обърнеш ли внимание на малките предупреждения за опасност, които той ти дава, и той ще те удави сред най-спокойно море и под безоблачно небе.
Елейн можеше само да се надява, че Ранд не е толкова непостоянен. „А защо тогава е така напорист, че в един миг се радва, разбрал, че си тръгвам, а в следващия изпраща с мен Джюйлин Сайдар?“ Каза си, че е време да престане да мисли за него. Сега той беше много далече. Нищо не можеше да се направи за него.
Озърна се през рамо към носа. Том си беше отишъл. Тя беше сигурна, че почти е напипала ключа към неговата загадка, точно преди да усети, че Ветроловката прелива. Нещо, свързано с усмивката му. Но каквото и да беше, то се бе стопило. Какво пък, тя смяташе отново да го открие преди да са стигнали в Танчико.
— Джорин, колко ни остава, докато стигнем Танчико? Казвали са ми, че каравелите са най-бързите кораби в света, но колко бързи са все пак?
— До Танчико ли? Служейки на Корамуур, ние няма да спрем на нито едно междинно пристанище. Може би десет дни, ако успея да заплета достатъчно добре ветровете и ако е угодно на Светлината да намеря подходящите течения. А ако е милостива Светлината, може да стигнем и за по-малко — седем или осем.
— Десет дни? — ахна Елейн. — Това е невъзможно. — В края на краищата, тя беше виждала карти.
Усмивката на Джорин бе пълна с гордост и снизходителност едновременно.
— Както ти самата каза, това е един от най-бързите кораби в света. Следващите по бързина вземат същото разстояние за един път и половина повече време, а останалите — два пъти по-бавно. Крайбрежните екипажи, които отсядат на брега и хвърлят котва в плитчините всяка нощ… — тя изсумтя презрително — …ще им трябва десет пъти повече време.
— Джорин, би ли ме научила да правя това, което правеше преди малко?