— Като стана дума за празноглавие, все още ли поддържаш намерението си да отидеш в Пустошта?
— Да — отвърна твърдо момичето. А трябваше да се върне в Кулата, за да усъвършенства силата си. „Какво ли е намислила Сюан? Сигурно пак ще ми изтърси някоя от нейните приказки за лодки и риба, когато я попитам.“
Добре поне че Егвийн също щеше да се махне от пътя й, а айилското момиче щеше да се грижи за нея. Може би Мъдрите наистина щяха да я научат на нещо полезно, свързано със Съновничеството. Това беше най-изумителната част от писмото им, не че можеше да си позволи да обърне сериозно внимание на останалото в него. Пътуването на Егвийн в Пустошта можеше да се окаже полезно в дългосрочен план.
Последната редица на тайренците се отдръпна и двете с Егвийн се озоваха пред голо пространство, точно под големия купол. Безпокойството на благородниците тук си личеше най-много: повечето от тях гледаха в краката си като нацупени деца, а други бяха зареяли празни погледи, все едно че им се искаше да са навсякъде другаде, но не и тук. „Тук“ означаваше мястото, където беше държан Каландор преди Ранд да го вземе. Тук, под този купол, недокоснат от ничия ръка повече от три хиляди години, недосегаем за ничия ръка, освен за тази на Преродения Дракон. На тайренците, изглежда, дори не им се искаше да признаят, че Сърцето на Камъка съществува.
— Бедната жена — промълви Егвийн.
Моарейн проследи погледа на момичето. Върховната лейди Алтейма, вече накипрена от глава до пети в бяло според обичая на тайренските вдовици, въпреки че мъжът й все още се крепеше, изглеждаше може би най-уравновесена от всички присъстващи. Беше стройна жена с миловидна външност, чийто чар се подсилваше от леко тъжната й усмивка, с големи кафяви очи и дълга черна коса, спускаща се под раменете й. Висока жена, въпреки че Моарейн си признаваше, че прави тези преценки в сравнение със собствения си ръст, и с прекалено пищни гърди. Кайриенците не бяха високи хора и тя беше смятана за нисичка дори според техните мерки.
— Да, бедната жена — отвърна тя, но без капчица съчувствие. Добре беше, че Егвийн все още не беше станала достатъчно изтънчена, че да долавя непрекъснато казаното под повърхността. Момичето вече бе станало много по-малко податливо, отколкото се очакваше да е още години наред. Трябваше да бъде дооформена преди съвсем да се втвърди.
С Алтейма Том не бе улучил. Или може би просто не искаше да го разбере; изглежда, той изпитваше някаква странна неохота, когато трябваше да предприема ходове срещу жени. Върховната лейди Алтейма беше много по-опасна от своя съпруг и от своя любовник, след като бе манипулирала и двамата, без нито единият, нито другият да го разберат. Може би по-опасна от всеки друг в Тийр, бил той мъж или жена. Скоро щеше да намери други, които да използва. В стила на Алтейма беше да стои на заден план и да дърпа конците. Нещо трябваше да се направи във връзка с нея.
Моарейн обходи с очи редиците на върховните лордове и съпругите им, докато не се спря на Естанда, в жълтия й копринен брокат, с голямо дантелено жабо с цвят на слонова кост и мъничка шапка. Известна строгост разваляше иначе красивото й лице и погледите, които от време на време хвърляше на Алтейма, бяха корави като желязо. Чувствата, които двете изпитваха една към друга, минаваха границата на обичайното съперничество; ако бяха мъже, отдавна един от двамата щеше да пролее кръвта на другия в дуел. Ако това противоборство можеше някак да се изостри, Алтейма щеше да има предостатъчно грижи, за да може да създава неприятности на Ранд.
За миг Моарейн съжали, че е отпратила Том. Самата тя не искаше да си губи времето с такива дребни интриги. Но този човек имаше твърде голямо влияние върху Ранд, а момчето трябваше да слуша единствено нейните съвети. Нейните и ничии други. Светлината знаеше, че той бе твърде труден за влияние дори и без нечия друга намеса. Том беше успял да успокои момчето да остане и да властва над Тийр, когато трябваше да тръгне към далеч по-велики дела. Но с този въпрос засега се беше справила. Въпросът да бъде накаран Том Мерилин да си подвие опашката можеше да се уреди и по-късно. Дилемата сега беше Ранд. Какво смяташе да обяви той?