— Къде е той? Изглежда, че е усвоил първото изкуство на кралете. Да кара хората да чакат.
Не беше се усетила, че го изрича на глас, докато Егвийн не я погледна изумена. Тя веднага заличи раздразнението, изписано на лицето й. Ранд все едно щеше да се появи и тя щеше да разбере какво се кани да прави той. Щеше да го научи заедно с всички останали. Едва не изскърца със зъби, Това заслепено и глупаво момче, втурнало се презглава в нощта, без дори да си дава сметка за пропастите, на които може да се натъкне, без дори да помисли, че заедно със себе си може да отнесе и целия свят. Дано поне да успееше да го задържи да не хукне да спасява родното си село. Сигурно щеше да го поиска, но сега не можеше да си го позволи. А може би все още не го знаеше. Дано.
Мат стоеше срещу тях, невчесан и леко изгърбен, пъхнал ръце в джобовете на зеленото си палто с висока яка. Беше наполовина разкопчано, както обикновено, и ботушите му бяха олющени, в рязък контраст с изисканата елегантност около него. Той започна да пристъпва нервно от крак на крак, щом забеляза погледа й, след което й отвърна с една от грубо предизвикателните си усмивки. Но добре че поне беше тук, пред очите й. Този младеж, Мат Каутон, беше истинска мъка да го проследи човек, така лесно избягваше шпионите й. Никога не беше дал и най-малък признак, че е усетил присъствието им, но нейните очи и уши непрекъснато й докладваха, че сякаш им се изплъзвал от полезрението всеки път, когато се приближат твърде много.
— Струва ми се, че още спи — отрони неодобрително Егвийн. — И при това нарочно. Чудно обаче къде ли е Перин. — Тя се изправи на пръсти и се заозърта над главите на множеството. — Не го виждам.
Намръщена, Моарейн огледа тълпата — не че можеше да види кой знае колко много зад първия ред. Лан трябваше да се е върнал и да е някъде сред колоните. Тя обаче не смяташе да се напряга и да подскача на пръстчета като притесненото момиче. Лан заслужаваше да му се кажат няколко думи, които дълго нямаше да забрави. С Нинив, която го теглеше в една посока, и тавирен — Ранд поне — в друга, тя понякога се чудеше колко ли здраво още се държи връзката им. Поне времето, което бе прекарал с Ранд, беше полезно — то й осигуряваше още една нишка към младежа.
— Може би е с Файле — каза Егвийн. — Той не би избягал, Моарейн. Перин има силно чувство за дълг.
Почти толкова силно, колкото Стражника, поради което не се налагаше да праща и подир него очи и уши, както се мъчеше да прави с Мат.
— Файле се опитва да го уговори да заминат, момиче. — Много вероятно беше да е с нея; обикновено беше с нея. — Не ме гледай така изненадано. Те често говорят — и спорят — поне когато не могат да бъдат подслушани.
— Не съм изненадана, че знаеш — отвърна сухо Егвийн. — Изненадана съм само, че Файле би се опитала да го разубеждава за нещо, за което той знае, че е длъжен да го направи.
— Може би тя не е толкова убедена, колкото той. — Самата Моарейн не го вярваше. Трима тавирен, все на една възраст, произлизащи от едно и също село; трябваше да е била сляпа, за да не разбере, че са длъжни да бъдат свързани. С това знание всичко беше станало много по-сложно. Все едно да се опитваш да жонглираш с три от цветните топки на Том с една ръка и с вързани очи. Беше виждала Том да го прави, но тя самата не искаше да го опитва. Никаква податка не съществуваше за това как точно са свързани или какво се очаква да направят — в Пророчествата никъде не се споменаваше за съратници.
— На мен тя ми харесва — каза Егвийн. — Добра е за него, точно това, от което той има нужда. И е дълбоко загрижена за него.
— Предполагам. — Ако Файле започнеше да й създава прекалено големи грижи, Моарейн трябваше да си поговори с нея за тайните, които Файле криеше от Перин. Или да накара някои от своите „очи и уши“ да свършат тази работа. Това все щеше да я укроти малко.
— Казваш го така, сякаш не го вярваш. Те се обичат, Моарейн. Не го ли разбираш? Ти никога ли не можеш да разпознаеш едно човешко чувство, когато го видиш?
Моарейн рязко я изгледа и остана доволна, че момичето се постресна. То знаеше твърде малко, а си въобразяваше, че разбира много. Моарейн тъкмо се канеше да й го каже по един убийствен начин, когато сред тайренците се надигнаха възгласи на удивление, примесени с боязън.