Тълпата припряно започна да се отдръпва, повече от припряно дори, като първите избутваха безцеремонно тези зад тях още по-назад, отваряйки широк проход към пространството под купола. Ранд закрачи през този коридор от живи тела, с вперен напред поглед, властен, облечен в пищен червен сюртук с извезани златни ширити по ръкавите, понесъл в дясната си ръка Каландор като скиптър. Но не той единствен бе накарал тайренците да се отдръпнат така панически. След него навлезе свита от стотина айилци, с копия и лъкове в ръце, увили своите шуфи около главите — черните була криеха всичко с изключение на очите им. На Моарейн й се стори, че разпозна Руарк в челото, точно зад Ранд, но само по походката. Бяха анонимни. И готови да убиват. Очевидно, каквото и да се канеше да заяви, Ранд възнамеряваше да прекрати в зародиш всяка съпротива, ако такава се появеше.
Айилците се спряха, но Ранд продължи сам до центъра на купола, след което обходи с поглед сбралото се множество. Изглеждаше изненадан и може би леко притеснен като видя Егвийн, Моарейн дари с една гневна усмивка, а на Мат се усмихна така, че след като и той му отвърна по същия начин, за миг двамата заприличаха на палави хлапета. Тайренците бяха пребледнели и не знаеха Ранд ли да гледат, Каландор ли, или забулените айилци — всички те можеха да посеят смърт в редиците им.
— Върховният лорд Сюнамон — заговори изведнъж Ранд, така силно, че дебелакът подскочи — ми е гарантирал договор с Майен точно според указанията, които му дадох. Гарантирал го е с живота си. — Той се засмя, сякаш си беше направил шега, и повечето благородници се засмяха с него. Не и Сюнамон, който определено имаше болнав вид. — Ако се провали — обяви Ранд, — той сам се съгласи да бъде обесен. — Смехът секна. Лицето на Сюнамон придоби болезнено зеленикав цвят. Егвийн погледна с безпокойство към Моарейн — той едва ли беше събрал тук всички благородници на десет мили околовръст, само за да им обяви за някакъв мир и за да заплаши един шишкав глупак.
Ранд се завъртя в кръг, претегляйки физиономиите, които виждаше.
— Поради този договор скоро ще има на разположение кораби, които да откарат тайренско зърно на запад, за да се намерят за него нови пазари. — При тази вест се чуха няколко одобрителни възгласа. — Но има и нещо повече. Армиите на Тийр трябва да тръгнат в поход.
Сега вече наистина се надигнаха радостни възгласи и викове, от които високият таван прокънтя. Мъжете заподскачаха, дори върховните лордове заразмахваха юмруци над главите си и заподхвърляха кадифените си шапки. Жените се заусмихваха не по-малко възторжено от мъжете и зацелуваха по бузите онези, които щяха да тръгнат на война, и деликатно задушиха малките порцеланови шишенца с благоуханни соли, без които не минаваше нито една тайренска благородничка.
— Иллиан ще падне! — извика някой и стотици гърла тутакси подхванаха: — Иллиан ще падне! Иллиан ще падне! Иллиан ще падне!
Моарейн забеляза, че устните на Егвийн помръдват, но думите бяха заглушени от гръмките възгласи. Успя обаче да ги прочете по мърдащите й устни.
— Не, Ранд. Моля те, недей. Не го прави, моля те.
Мат се беше навъсил неодобрително. Двамата с Ранд и тя бяха единствените, които не се радваха. Усмивката на Ранд се бе изкривила презрително, а очите му гледаха сурово. На лицето му бяха избили капчици пот. Тя срещна сардоничния му поглед и зачака. Щеше да последва още нещо.
Ранд вдигна лявата си ръка. Бавно се възцари тишина, като тези отпред припряно зашъткаха на хората отзад. Той изчака, докато настъпи абсолютна тишина.
— Армиите ще тръгнат на север, в Кайриен. Командата им ще поеме върховният лорд Мейлан, като под негово подчинение ще са върховните лордове Гвейам, Араком, Хеарн, Маракон и Симаан. Армиите ще бъдат щедро финансирани от върховния лорд Ториан, най-богатия от всички ви, който ще ги придружи, за да се увери, че парите му се изразходват разумно.
Провъзгласеното предизвика мъртва тишина. Никой не помръдваше. На пребледнелия като платно Ториан, изглежда, му бе трудно да се държи на краката си.
Моарейн се почувства длъжна да се поклони наум на Ранд за този избор. Отпращането на тези седмината извън Тийр изкореняваше седем възможни заговора срещу него, а тези мъже никак не си вярваха един на друг, за да могат да замислят нещо заедно. Том Мерилин му беше дал добър съвет; очевидно нейните шпиони бяха пропуснали някои от бележките, които той пъхаше в джобовете на Ранд. Но останалото? Беше лудост. Не беше възможно да е получил това като отговор от другата страна на онзи тер-ангреал. Определено не беше възможно.