Ранд не забави крачка повече от айилците, когато двете с Егвийн се озоваха от двете му страни. Той също беше нащрек, но някак си по друг начин, и в погледа му се долавяше нотка на гняв.
— Смятах, че си заминала — каза той на Егвийн. — Смятах, че си тръгнала с Елейн и Нинив. Трябваше. Дори Танчико е… Защо остана?
— Няма да се задържа много — отвърна Егвийн. — Заминавам в пустошта с Авиенда, до Руйдийн, за да се уча при Мъдрите.
Той изтърва една крачка и я изгледа колебливо, след което продължи да крачи отривисто напред. Сега изглеждаше спокоен, даже някак твърде спокоен, като чайник с вряща вода с овързан с ремъци капак и запушен чучур.
— Помниш ли когато плувахме във Водния лес? — попита я той тихо. — Обичах да се пускам по гръб в някой вир и си мислех, че най-трудното нещо, което ще ми се случи, е да изора някоя нива, освен може би стриженето на овце. Стригане от заран до лягане, без да мога дори да спра за ядене, докато има стрижба.
— Преденето — каза Егвийн. — Мразех го повече, отколкото триенето на подове. От усукването на нишките пръстите така ме заболяваха, че…
— Защо го направи? — прекъсна ги Моарейн преди съвсем да са се отплеснали в детските си спомени.
Той я изгледа накриво и с подигравателна усмивка, на която можеше да завиди дори Мат.
— Да не смяташ, че трябваше да я обеся затова, че се е опитала да убие един мъж, който заговорничеше за убийството ми? Щеше ли да е по-справедливо от това, което направих? — Усмивката му се стопи. — Има ли въобще справедливост в това, което правя? Сюнамон ще увисне на бесилката, ако се провали. Защото аз казах така. Той напълно ще си го е заслужил след начина, по който се опита да се облагодетелства, без изобщо да се интересува дали собствените му хора няма да измрат от глад, но не затова ще отиде на бесилката. Ще увисне, защото аз съм казал да бъде обесен. Защото аз съм го казал.
Моарейн обаче не смяташе да го остави да й се изплъзне.
— Знаеш, че не това имах предвид.
Той кимна; този път в усмивката му имаше нещо застрашително.
— Каландор. Докато го държа в ръцете си, мога да направя каквото поискам. Всичко. Знам, че мога да направя всичко. Но сега свалих това бреме от раменете си. Не го разбираш, нали? — Тя наистина не го разбираше, макар да я жегна това, че той го усети. Той продължи: — Може би ще ти помогне, ако ти кажа, че идва от Пророчествата.
— Видя ли? Направо от Пророчествата.
— Забравяш едно нещо — отвърна му тя със свити устни. — Ти извади Каландор, изпълнявайки едно пророчество. Защитните прегради, които го държаха, за да те чака три хиляди години и повече, са паднали. Той вече не е „Мечът недосегаем“. Дори аз мога да прелея и да го измъкна. Най-лошото е, че Отстъпниците биха могли. Ами ако Ланфеар се върне? Тя не може да използва Каландор, също като мен, но може да го вземе. — Той не реагира на името. Защото не се боеше от нея — в който случай се оказваше кръгъл глупак — или по друга причина? — Ако Самаил или Рахвин, или който и да е друг мъж Отстъпник сложи ръка на Каландор, той ще може да го владее не по-зле от теб. Помисли си, че би могъл да се озовеш пред силата, от която така небрежно се отказваш. Помисли си какво би станало, ако тя се окаже в ръцете на Сянката.
— Почти се надявам да се опитат. — В очите му блесна заплашителна светлина; заприличаха на два сиви буреносни облака. — Има една изненада за всеки, който би се опитал да прелее, за да освободи Каландор от Камъка, Моарейн. Не си и помисляй да го отнесеш в Кулата, за да се пази там; не можах да направя капана така, че да подбира. Силата е единственото, което е нужно, за да задейства пружината му и после отново да се нагласи, готов отново да щракне. Не се отказвам от Каландор завинаги. Само докато… — Той вдиша дълбоко. — Каландор ще стои тук, докато… Докато е тук, ще им напомня кой съм аз и какво съм, ще гарантира, че мога да се завърна и без никаква войска. Нещо като убежище, с такива като Алтейма и Сюнамон, които да ме посрещнат. Стига Алтейма да оцелее след правосъдието, което мъж й и Естанда със сигурност ще се опитат да й наложат, и стига Сюнамон да оцелее след моето. Светлина, каква бъркотия!
Значи не можеше да го направи да подбира? Дали? Тя бе решила да не подценява повече способностите му. Мястото на Каландор беше в Кулата, след като той не желаеше да го владее, както му се полагаше, в Кулата, докато Ранд не решеше отново да го владее. „Докато“ какво? Канеше се да каже нещо по-различно от „докато се върна“. Но какво?