— О, имам, и още как. Най-малкото… О, да ме изгори дано! Един живот имам за губене, нали така? Защо пък да не е по този начин? — Мат се изсмя нервно и малко налудничаво. — Проклетите му Портални камъни! О, Светлина!
Ранд се навъси — той самият беше човекът, за когото всички твърдяха, че един ден щял да полудее, но сега Мат изглеждаше на ръба на лудостта.
— Ранд, Верин Седай ми разказа малко за Порталните камъни — намеси се Егвийн. — Каза ми за… пътуването, което сте предприели. Наистина ли си решил да го направиш?
— Длъжен съм да го направя, Егвийн. — Трябваше да се придвижи бързо, а по-кратък път от този през Порталните камъни не съществуваше. Останки от Век, по-стар от Приказния; дори и Айез Седай от Приказния век не ги бяха разбирали, както изглеждаше. Но по-бърз начин нямаше. Стига да подейства, както се надяваше.
Моарейн търпеливо изслуша краткия им разговор. Особено репликите на Мат, въпреки че Ранд не разбра защо. Но сега беше неин ред да се намеси:
— Верин и на мен ми разказа някои неща за пътуването ви с помощта на Порталните камъни. Но тогава сте били само няколко души и коне, а не стотици, и дори да не си успял да убиеш всички, както казва Мат, все пак прилича на опит, който никой разумен човек не би пожелал да повтори. Нито пък е приключил според очакванията ти. Освен това е изисквал огромно количество от Силата — почти достатъчно, за да убие най-малкото теб, според Верин. Дори да оставиш повечето от айилците тук, нима ще посмееш да рискуваш отново?
— Длъжен съм — отвърна той и напипа малкия твърд предмет в кесията си между писмата, но тя продължи да говори, все едно че не го бе чула:
— Но сигурен ли си изобщо, че в Пустошта има Портален камък? Верин определено знае повече за тях от мен, но аз поне не съм чувала за нито един там. Ако изобщо има, дали ще ни отведе по-близо до Руйдийн, отколкото се намираме сега?
— Преди шестстотин години — отвърна й той — един амбулант се опитал да разгледа Руйдийн. — При други обстоятелства щеше да му достави удоволствие поне веднъж той да й държи лекция, вместо тя на него. Но не и сега. Твърде много бяха нещата, които сам не знаеше. — Този човечец явно не е видял нищо от него; твърдял, че е видял някакъв златен град, високо сред облаците, реещи се над планините.
— В Пустошта няма никакви градове — намеси се Лан. — Нито сред облаците, нито долу. Аз съм се бил с айилци. Те нямат градове.
Егвийн кимна.
— Авиенда ми каза, че никога не е виждала градове преди да напусне Пустошта.
— Може и така да е — каза Ранд. — Но амбулантът видял също така нещо, което стърчало на склона на един от тези планински върхове. Портален камък. Описал го е съвършено. Нищо друго не прилича на един Портален камък. Когато описах един такъв на главния библиотекар на Камъка… — излишно бе да добавя, че не беше му казал какво точно представлява това нещо — той го разпозна, макар да не знаеше какво е. И ми показа четири такива на една стара карта на Тийр…
— Четири? — Моарейн беше изумена. — И всичките в Тийр? Порталните камъни не се срещат толкова често.
— Четири — повтори Ранд уверено. Кокалестият стар библиотекар беше съвсем сигурен, дори бе изровил някакъв опърпан пожълтял ръкопис, разказващ за усилията да се преместят „неизвестни артефакти от по-ранен Век“ във Великото хранилище. Всички тези усилия се бяха провалили и най-накрая тайренците се бяха отказали. За Ранд това беше сигурно потвърждение: Порталните камъни се съпротивляваха на всякакви опити да бъдат премествани. — Единият от тях се намира на по-малко от час езда оттук — продължи той. — Айилците пуснали амбуланта да си отиде, тъй като бил амбулант. С едно от мулетата му и колкото вода можел да вземе на гръб. Успял някак да се добере до един стеддинг в Гръбнака на света, където срещнал един човек на име Соуран Майло, който тъкмо пишел книга, озаглавена „Убийците на Черното було“. Библиотекарят ми донесе един опърпан екземпляр от нея, когато му поисках книги за Айил. Майло явно се основавал в съчинението си главно на айилците, идващи да търгуват в стеддинга, и така или иначе объркал почти всичко, според Руарк, но един Портален камък не може да бъде нищо друго освен Портален камък. — Той беше изследвал и други карти и ръкописи, уж за да проучи Тийр и неговата история, да научи повече за страната; никой не беше се досетил какво цели и никой не знаеше, само допреди няколко минути.