Моарейн изсумтя и бялата й кобила, Алдийб, подскочи, доловила раздразнението й.
— Предполагаема история, разказана от някакъв си предполагаем амбулант, който твърдял, че е видял златен град, реещ се сред облаците. Руарк видял ли е този Портален камък? Всъщност той е бил в Руйдийн. Дори този амбулант да е бил в Пустошта и наистина да е видял Портален камък, възможно е той да се е намирал къде ли не. Когато човек разказва някоя история, обикновено я украсява, за да стане по-интересна. Град, реещ се в облаците значи?
— Откъде си сигурна, че не е така? — отвърна Ранд. Руарк охотно се смееше на всички неверни неща, които Майло бе написал за айилците, но щом станеше дума за Руйдийн, ставаше много сдържан. Не, повече от сдържан, или по-скоро — направо мълчалив. Айилецът просто отказваше да коментира онези части от книгата, които можеха да имат нещо общо с Руйдийн. Руйдийн в земите на Дженн Айил, кланът, който не е; в общи линии това беше всичко, което Руарк благоволяваше да каже за него. За Руйдийн не биваше да се говори.
Айез Седай не остана никак доволна от непочтителната му забележка, но това не го интересуваше. Тя самата беше крила от него твърде много тайни и нерядко го беше принуждавала да й се доверява сляпо. Нека веднъж и тя да се окаже в това положение. Крайно време беше да разбере, че той не й е кукла. „Ще се вслушам в съвета й, когато преценя, че е права, но няма повече да танцувам на конците на Тар Валон.“ Готов беше да загине, но сам да реши кога, как и защо.
Егвийн приближи до него сивия си кон, яздеха почти коляно до коляно.
— Ранд, наистина ли си решил да рискуваш живота ни заради някакъв… шанс? Руарк нищо не ти е казал, нали? Когато аз попитам Авиенда за Руйдийн, тя мълчи като… — Мат беше пребледнял, сякаш му бе прилошало.
Ранд запази невъзмутим израз, без да показва мигновено обзелото го чувство за срам. Не беше мислил, че може да изплаши приятелите си.
— Там има Портален камък — повтори той настоятелно и отново потърка с пръсти твърдите очертания в кесията си.
Картите на библиотекаря бяха стари, но в известен смисъл това беше по-добре. Степта, през която яздеха, някога беше била гора — когато бяха правени тези карти. Бяха останали съвсем малко дървета, пръснати на голямо разстояние — горички бял дъб и пинии и високи самотни дървета, които не познаваше. Релефът обаче можеше да отличи лесно — хълмове, обрасли днес само с висока трева.
На картите два високи скосени рида водеха към струпване на малки кръгли могилки, сред които се намираше Порталният камък. Стига картите да бяха направени точно. Стига библиотекарят наистина да беше познал описанието му и зеленият знак с форма на диамант наистина да означаваше древни руини, както той твърдеше. „Но защо ще ме лъже? Ставам твърде подозрителен. Не. Длъжен съм да бъда подозрителен. Доверчив като усойница и също толкова студен.“ Но все пак не му харесваше.
Видя на север голи хълмове, осеяни с движещи се силуети, които вероятно бяха коне. Стадата на върховните лордове, пасящи около мястото на древната огиерска дъбрава. Надяваше се, че Перин и Лоиал са преминали безопасно. „Помогни им, Перин — помисли си той. — Помогни им някак, защото аз не мога.“
Огиерската дъбрава означаваше, че наклонените ридове трябва да са наблизо, и той скоро ги забеляза малко на юг, като две стрели, едната врязваща се в другата, и рехави дръвчета по билото, очертаващи тънка линия в небето. Отвъд тях едно в друго се сплитаха малки кръгчета — повече хълмове, отколкото имаше на старата карта. На кой ли от тях се намираше Порталният камък?
— Айилците са много — каза му тихо Лан — и очите им са остри.
Ранд му кимна благодарен, дръпна юздите на Джейде-ен и изостана, за да сподели проблема с Руарк. Само му описа Порталния камък, без да му обяснява какво представлява той; щеше да има достатъчно време за това, след като го намерят. Напоследък беше станал много добър в пазенето на тайни. А и Руарк сигурно нямаше никаква представа какво е Портален камък. Малцина освен Айез Седай имаха. Той самият не знаеше нищо за тях преди да му кажат.
Без да забавя крачка край пъстрия жребец, айилецът леко се намръщи — изражение, равносилно на угрижена гримаса при всеки друг мъж — след което кимна.
— Можем да ти го намерим това нещо. — След което извиси глас: — Аетан Дор! Фар Алдазар Дин! Дуаде Махди-ин! Фар Дарейз Май! Сейа Дуун! Ша-мад Конде!
Бойците от изброяваните общества изтичваха напред, докато около него и Ранд не се струпа почти една четвърт от айилците. Червени щитове. Братя на Орела. Водотърсачи. Деви на Копието. Черни очи. Крачещи сред мълнии.