— Питай, Моарейн — промълви хладно Ранд и пъхна ангреала в кесията на колана си. — Питай първо поне. Не съм ти паленцето, с което можеш да правиш каквото си поискаш и когато намериш за добре. — Той разтърка длани, за да изтрие тънката струйка кръв.
Егвийн отново изсумтя укорително. Неблагодарен хлапак. Сега вече можеше да стои прав, макар очите му все още да изглеждаха уморени, и не й беше нужно да поглежда дланта му, за да се увери, че убождането е изчезнало, все едно, че никога не го е имало. Пълен неблагодарник. Изненадващо, но Лан не го смъмри за това, че беше проговорил на Моарейн по този начин.
Едва сега тя забеляза, че айилците са замлъкнали. И мулетата се бяха успокоили. Айилците бяха застанали нащрек и гледаха не към долината и обгърнатия в мъгла град, който трябваше да е Руйдийн, а към два стана, по един от двете им страни, може би на половин миля разстояние. Два купа, дузини по дузини шатри, ниски и открити от едната страна. Единият — два пъти по-голям от другия, надвиснали по планинския склон и почти сливащи се с него, но сиво-кафявите айилци във всеки от тях се виждаха ясно, стиснали в ръце къси копия или рогови лъкове, забулващи се, ако вече не бяха се забулили. Изглеждаха настръхнали, готови да нападнат.
— Мирът на Руйдийн — извика от билото над склона женски глас и Егвийн усети как напрежението на обкръжаващите я айилци ги напуска. Онези около шатрите отпуснаха оръжията си, въпреки че продължаваха да следят внимателно новодошлите.
Имаше и един трети, много по-малък стан, по-нависоко сред ридовете — малките му шатри бяха разпънати на тесен равен скат. От този лагер заслизаха четири жени — спокойни и изпълнени с достойнство, в тъмни широки поли и свободно падащи по снагите им бели блузи, с кафяви или сиви шалове на раменете въпреки горещината, и с многобройни нанизи и гривни от слонова кост и злато. Две от жените бяха белокоси, третата — с коса с цвета на слънцето. Косите им падаха свободно по гърбовете чак до кръста, придържани на тила от сгънати кърпи, завързани през челата.
Егвийн веднага разпозна едната от белокосите жени: Амис. Мъдрата, която беше срещнала в Тел-айеран-риод. Отново бе поразена от резкия контраст между потъмнелите от слънцето черти на лицето на Амис и снежнобялата й коса; Мъдрата просто не изглеждаше достатъчно възрастна за толкова белота по нея. Лицето на втората белокоса беше набръчкано като на баба, а четвъртата жена, с прошарена със сиво коса, бе на вид също толкова стара. Беше сигурна, че четирите са Мъдри, най-вероятно онези, които бяха подписали писмото до Моарейн.
Четирите айилки спряха на десетина крачки над струпалите се около Порталния камък хора и животни и жената с бабешкото лице разтвори широко ръце и заговори със състарения си, но изпълнен с властност глас:
— Мирът на Руйдийн да ви закриля. Онези, що са дошли в Чайендейр, нека се върнат в твърдините си в мир. Кръв да не се пролее на тази земя.
При тези думи айилците от Тийр започнаха да се отделят едни от други, бързо разпределяйки помежду си товарните животни и съдържанието на плетените кошове. Сега обаче не се деляха по общества; Егвийн забеляза, че Девите се разделиха на няколко групи: някои от тях веднага се отправиха на път, като се отбягваха, както отбягваха и лагерите, въпреки прословутия мир на Руйдийн. Други се отправиха към единия или другия лагер, където най-сетне започнаха да свалят оръжията.
Не всички бяха напълно убедени в мира на Руйдийн. Лан пусна дръжката на все още прибрания в ножницата си меч, а Мат припряно напъха двата ножа в ръкавите си. Ранд стоеше неподвижен, пъхнал палци под колана си, но в очите му явно се четеше облекчение.
Егвийн се огледа за Авиенда. Искаше да й зададе няколко въпроса преди да се обърне към Амис. Безспорно айилката щеше да е по-словоохотлива за Мъдрите тук, на своя земя. Девата, понесла голяма, подрънкваща торба и два навити на рула гоблена на рамо, вече крачеше енергично към един от лагерите.
— Ти ще останеш, Авиенда — извика високо Мъдрата с посивелите кичури в косата и Авиенда тутакси се закова на място, без да поглежда към никого.
Егвийн понечи да тръгне към нея, но Моарейн промърмори:
— По-добре не се намесвай. Съмнявам се, че тя ще приеме съчувствие, нито че ще види нещо друго у теб, каквото и да направиш.
Егвийн неохотно кимна. Авиенда, изглежда, наистина искаше да бъде оставена сама. Какво ли искаха Мъдрите от нея? Дали бе нарушила някое правило или закон?
Тя лично нямаше да има нищо против да е с повече приятели, чувстваше се съвсем на показ, застанала така сред неколцината айилци, докато всички онези от двата лагера я гледаха втренчено. Айилците, дошли с тях от Камъка, се бяха държали учтиво, макар и не съвсем приятелски; онези, които ги наблюдаваха сега, не изглеждаха нито учтиви, нито дружелюбни. Истинско изкушение беше да прегърне сайдар. Единствено Моарейн, спокойна и хладна както винаги въпреки избилите по челото й капчици пот, и Лан, невъзмутим като скалите наоколо, я спряха да го направи. Ако имаше опасност, те щяха да са разбрали. Докато те приемаха спокойно това положение, тя също трябваше да пази спокойствие. Но наистина й се искаше онези айилци да престанат да я гледат така.