Мълчанието между Руарк и айилците пред него се беше проточило, но вождът на клана най-сетне се обърна към огненокосия мъж.
— Да не би Шайдо да си няма вожд на клана, Куладин?
— Суладрик е мъртъв — отвърна мъжът. — Мурадин влезе в Руйдийн. Ако той се провали, ще вляза аз.
— Не си попитал, Куладин — каза Мъдрата с бабешкото лице с тънък, но въпреки това силен глас. — Ако Мурадин се провали, тогава попитай. Ние сме четири — достатъчно, за да кажем „да“ или „не“.
— Това е мое право, Баир — сопна се гневно Куладин. Приличаше на мъж, който не е свикнал да го спират.
— Твое право е да попиташ — отговори жената с тънкия глас. — А наше — да отговорим. Не мисля, че ще бъдеш допуснат да влезеш, каквото и да стане с Мурадин. Повреден си отвътре, Куладин. — Тя надигна сивия си шал и го уви отново върху костеливите си рамене по начин, показващ недвусмислено, че е изрекла повече, отколкото смята за необходимо.
Огненокосият мъж почервеня.
— Моят първобрат ще се върне, белязан за вожд на клана, и ще поведе Шайдо към превелика чест! Ние сме решени да… — Той стисна устни и млъкна, почти треперейки от гняв.
Егвийн реши, че трябва да го следи изкъсо, ако се окаже близо до нея. Напомняше й за Коплинови и Конгарови у дома — хора, които можеха да се пукнат от горделивост и които непрекъснато създаваха грижи на околните. Определено до този момент не беше виждала сред айилците някой, който да проявява чувствата си така невъздържано.
За Амис обаче гневливият мъж сякаш беше престанал да съществува.
— Има едно лице, което дойде с теб, Руарк — каза тя. Егвийн очакваше, че жената ще заговори за нея, но очите на Амис се заковаха в Ранд. Моарейн очевидно не беше изненадана. Егвийн се зачуди какво ли има в онова писмо от тези четири Мъдри, което Айез Седай не й беше разкрила.
За миг Ранд сякаш се стъписа, поколеба се, но после закрачи по склона, застана до Руарк и изгледа спокойно жените. Бялата му риза беше прилепнала по тялото му от потта, по бричовете му бяха избили солени петна. С усукания бял плат, вързан около главата му, определено не изглеждаше толкова величествен, колкото в Сърцето на Камъка. Поклони им се странно, с изпружен напред ляв крак и лява ръка на коляното, а дясната ръка — протегната, с длан нагоре.
— По правото на кръвта — изрече той — моля за позволение да вляза в Руйдийн за честта на предците си и в памет на онова, що е било.
Амис примигна с нескрито изумление, а Баир промърмори:
— Древна форма, но въпросът беше зададен. Моят отговор е „да“.
— Аз също отговарям „да“ — заяви Амис. — Сеана?
— Този мъж не е айилец — намеси се ядосано Куладин. Егвийн си помисли, че този човек сигурно винаги е ядосан. — Смърт е за него да стъпва на тази земя! Защо го е довел Руарк? Защо…
— Да не искаш да ставаш Мъдра, Куладин? — попита Баир навъсено, от което бръчките й станаха още по-дълбоки. — Облечи си рокля, пък ела при мен и ще видя дали можеш да се обучиш. А дотогаз ще мълчиш, когато говорят Мъдри!
— Майка ми беше айилка — рече Ранд напрегнато.
Егвийн го зяпна слисана. Кари ал-Тор беше умряла, когато Егвийн едва прохождаше, но ако жената на Трам е била айилка, то Егвийн със сигурност щеше да го е чула. Тя се обърна към Моарейн: Айез Седай гледаше мълчаливо, с изпънато лице, спокойна. Ранд наистина приличаше много на айилците с ръста си, със сивите си очи и червеникавата коса, но това все пак й се струваше нелепо.
— Не майка ти — рече замислено Амис. — Баща ти. — Егвийн поклати глава. Това вече граничеше с пълна лудост. Ранд отвори уста, но Амис не го остави да проговори. — Сеана, ти какво ще кажеш?
— Да — отвърна жената с посивелите кичури. — Мелайне?
Последната от четирите, очарователна жена със златисточервена коса, като че ли не повече от десет-петнадесет години по-голяма от Егвийн, се поколеба.
— Трябва да стане — най-сетне отрони тя, макар и много неохотно. — Отговарям „да“.
— Отговори ти се — обърна се Амис към Ранд. — Можеш да отидеш в Руйдийн и да… — Тя млъкна, когато Мат неочаквано за всички пристъпи към тях и непохватно повтори поклона на Ранд.
— Аз също моля да вляза в Руйдийн — каза той с треперещ глас.
Четирите Мъдри го изгледаха съсредоточено. Ранд изумено извърна глава. Егвийн си помисли, че едва ли някой може да бъде по-изумен от самата нея, но Куладин тутакси й доказа, че греши, защото вдигна с рев едно от копията си и замахна да го забие в гърдите на Мат.
Сиянието на сайдар обгърна Амис и Мелайне, потоци на Въздух повдигнаха освирепелия мъж и той отхвръкна на дузина крачки.
Егвийн зяпна с широко отворени очи. Те можеха да преливат! Най-малкото две от тях можеха. Изведнъж младежки гладкото лице на Амис под белите й коси изплува в съзнанието й и тя си даде сметка, че е нещо твърде подобно на липсата на видима възраст у Айез Седай. Моарейн беше абсолютно спокойна, но Егвийн почти долавяше трескавото бръмчене на мислите й зад външната невъзмутимост. Това откритие със сигурност бе изумило Айез Седай не по-малко от самата нея.