Куладин се изправи и викна:
— Приемате този чужденец като едного от нас! — И посочи Ранд с върха на копието, с което бе искал да прободе Мат. — Щом казвате, така да е. Той все пак е мекушав влагоземец и Руйдийн ще го убие. — Копието му се извърна към Мат, който междувременно се мъчеше да прибере един нож обратно в ръкава си, без да го забележат. — Но той… смърт е за него, че е тук, и светотатство, че изобщо си позволи да моли да влезе в Руйдийн. Никой освен тези от кръвта не може да пристъпи там. Никой!
— Марш при шатрите си, Куладин — сряза го хладно Мелайне. — И ти, Хейрн. И ти също, Руарк. Това е работа на Мъдрите и на никой мъж, освен на онези, които са попитали. Вървете си! — Руарк и Хейрн кимнаха и се отправиха към по-малкия стан, като си говореха тихо. Куладин изгледа Ранд, Мат и Мъдрите с изпепеляващ поглед, след което се посуети малко и закрачи гневно назад към по-големия лагер.
Мъдрите се спогледаха. Угрижено, беше готова да се закълне Егвийн, макар очевидно да бяха почти толкова добри, колкото Айез Седай, решаха ли да запазят лицата си безизразни.
— Не е позволено — най-сетне рече Амис. — Младежо, ти дори не съзнаваш какво направи. Върни се при другите.
Очите й докоснаха Егвийн, Моарейн и Лан, сега останали сами с конете си край обвеяния с пясък Портален камък. От погледа й Егвийн изобщо не можа да долови дали я е разпознала.
— Не мога — отвърна отчаяно Мат. — Чак дотук съм дошъл, но това не влиза в сметката, нали? Трябва да отида в Руйдийн.
— Не е позволено — заяви неумолимо Мелайне. — Ти нямаш айилска кръв.
Ранд, който през цялото време гледаше Мат съсредоточено, внезапно заяви:
— Той идва с мен. На мен ми разрешихте и той може да дойде с мен независимо дали казвате, че може, или не. — Гледаше Мъдрите не предизвикателно, а просто с решимост, непоколебим. Егвийн добре познаваше тази негова решимост: нямаше да отстъпи, каквото и да кажеха.
— Не е позволено — повтори твърдо Мелайне, обръщайки се към посестримите си, и придърпа шала, за да покрие главата си. — Законът е ясен. Никоя жена не може да влезе в Руйдийн повече от два пъти, никой мъж — повече от веднъж, и никой друг освен онези, що имат в себе си кръвта на Айил.
Сеана поклати глава.
— Много неща се променят, Мелайне. Старите порядки…
— Ако това е той — каза Баир. — Времето на промяната надвисва над нас. Айез Седай стоят на Чайендейр и Аан-аллейн с менящия цвета си плащ. Можем ли все още да държим на старите порядки? Като знаем колко много има да се изменя?
— Не можем — каза Амис. — Вече всичко е застанало на ръба на промяната. Мелайне? — Златокосата огледа ридовете наоколо, обгърнатия в мъгла град долу, после въздъхна и кимна.
— Сторено е — каза Амис, извръщайки се към Ранд и Мат. — Вие… с какви имена се зовете?
— Ранд ал-Тор.
— Мат. Мат Каутон.
Амис кимна.
— Ти, Ранд ал-Тор, трябва да влезеш в сърцето на Руйдийн, в самия му център. Щом искаш да отидеш с него, Мат Каутон, тъй да е, но знай, че повечето мъже, които влизат в сърцето на Руйдийн, не се завръщат, а някои се връщат полудели. Не можете да носите със себе си ни храна, ни вода, в памет на скитанията ни след Разрушението. Трябва да влезете в Руйдийн без оръжие, с голи ръце и открити сърца, в почит към Дженн. Ако имате оръжия, оставете ги на земята пред нас. Ще ви чакат тук, докато се завърнете. Ако се завърнете.
Ранд извади ножа от канията на колана си и го постави пред нозете на Амис, после, след миг колебание, добави към него зелената каменна фигурка и каза:
— Това е най-доброто, което мога да направя.
Мат започна с ножа на колана си и продължи, измъквайки ножове от ръкавите си и изпод палтото, дори един от яката на гърба си — струпа ги на купчина, достойна да впечатли дори айилките, спря за малко, погледна жените, после извади още два от ботушите си.
— Щях да ги забравя — рече той ухилен и сви рамене. Безизразните погледи на Мъдрите обаче набързо изтриха усмивката му.
— Те са вречени на Руйдийн — произнесе официално Амис и вдигна очи над главите на мъжете, а другите три и отвърнаха хорово:
— Руйдийн принадлежи на мъртвите.
— Докле се върнат, не им е дадено да говорят на живите — припя тя и другите отново й отвърнаха:
— Мъртвите не говорят на живите.