Изведнъж Егвийн осъзна защо изпитваше такава близост към Авиенда от самото начало, разбра защо Амис и другите бяха решили да стане Мъдра. Авиенда можеше да прелива. Като самата нея, като Елейн и Нинив — и Моарейн, разбира се — тя беше една от онези рядко срещани жени, които не само можеха да бъдат научени да преливат, но у които тази способност беше вродена, така че тя можеше да докосне в един момент Верния извор независимо дали знае какво прави, или не. Лицето на Моарейн беше гладко и спокойно, но Егвийн прочете потвърждение в очите й. Айез Седай със сигурност го беше разбрала още в първия миг, в който се бе оказала на една ръка разстояние от айилката. Егвийн долови, че изпитва същото чувство на „родство“ и към Амис и Мелайне. Не и към Баир или Сеана обаче. Само първите две можеха да преливат — тя бе уверена в това. А сега можеше да усети същото и у Моарейн. За първи път го изпитваше.
Мъдрите обаче явно виждаха нещо повече в лицето на Моарейн.
— Смятала си да я отведеш във вашата Бяла кула — каза Баир. — Да я направите една от вас. Тя е айилка, Айез Седай.
— Може да стане много силна, ако се обучава правилно — отвърна Моарейн. — Също толкова силна, колкото ще стане Егвийн. И в Кулата може да достигне тази сила.
— Ние можем да я научим също толкова добре, Айез Седай. — Гласът на Мелайне бе спокоен, но в зеленоокия й поглед се прокрадна нотка на презрение. — И по-добре. Говорила съм с други Айез Седай. Вие в Кулата глезите жените. Триделната земя не е място за глезотии. Авиенда ще се научи на онова, което може да прави, докато вие все още ще я карате да играе игрички.
Егвийн погледна Авиенда загрижено: младата жена бе забила очи в стъпалата си, изоставила всякакво непокорство. Ако те смятаха, че обучението в Кулата е глезотия… Тя се беше трудила по-усилено и бе подложена на много по-сурова дисциплина като новачка, отколкото когато и да било през живота си. Изпита внезапно остро съчувствие към младата айилка.
Амис протегна ръце и Авиенда неохотно постави в тях копията си и щита и присви болезнено очи, когато Мъдрата ги захвърли настрана и те издрънчаха в камъка. Авиенда бавно свали прибрания в калъф лък от гърба си и й го предаде, после откопча колана си, държащ колчана и канията с ножа. Амис поемаше всяко едно от приношенията и го захвърляше настрана като ненужен боклук. Всеки път Авиенда леко потръпваше. От ъгълчето на едно от синьозелените й очи се стече сълза.
— Защо трябва да се отнасяте така с нея? — извика ядосано Егвийн. Амис и останалите я изгледаха мълчаливо и заплашително, но тя не смяташе да се остави да я сплашват. — Отнасяте се с нещата, които са й скъпи, като със смет.
— Тя трябва да погледне на тях като на смет — каза Сеана. — Когато се върне — ако се върне, — тя ще ги изгори и ще пръсне пепелта им. Метала ще даде на някой ковач да изкове от него прости неща. Не дори нож за дялане. Капак, котле или играчки за децата. Неща, които тя ще раздаде със своите ръце, когато ги направят.
— Триделната земя никак не е мека, Айез Седай — каза Баир. — Меките неща тук загиват.
— И кадин-сор също, Авиенда. — Амис посочи към захвърлените оръжия. — Новите ти дрехи ще чакат завръщането ти.
Авиенда механично свали дрехите и меките си ботуши и захвърли всичко на купчината. Застана съвсем гола, без и един пръст на краката й да потрепне, макар на Егвийн да й се струваше, че собствените й стъпала всеки момент ще се изприщят през обущата. Помнеше как беше гледала изгарянето на собствените си дрехи, които бе носила преди да стъпи в Бялата кула — акт на скъсване на връзките с по-раншния й живот, но онова не беше така жестоко.
Когато Авиенда понечи да добави към купа торбата и гоблените, Сеана й ги взе.
— Тези можеш да си ги прибереш. Ако се върнеш. Ако не, ще отидат при семейството ти, за спомен.
Авиенда кимна. Не изглеждаше уплашена. Неподатлива, гневна, нацупена дори, но не и уплашена.
— В Руйдийн — каза Амис — ще намериш три пръстена, подредени ето така. — Тя очерта във въздуха три линии, свързващи се в средата. — Пристъпи през който и да е от тях. Ще видиш бъдещето си, проснато пред теб, отново и отново, в нови разновидности. Няма да те упътят напълно, както би било най-добре, но все пак ще запомниш достатъчно, за да знаеш някои неща за теб самата, колкото и да ги презираш, и други, които не трябва, колкото и лелеяни надежди да са. Това е началото на всичко, заради което ще те зоват „мъдра“. Някои жени никога не се завръщат от пръстените — сигурно не са могли да посрещнат очи в очи бъдещето. Някои, които оцеляват след пръстените, не оцеляват при второто си отиване в Руйдийн, до сърцето. Не заменяш труден и опасен живот за по-мекушав, а за още по-труден и опасен.