Тер-ангреал. Амис описваше тер-ангреал. Що за място беше този Руйдийн? Егвийн усети, че й се иска сама да слезе долу, за да разбере. Глупаво желание. Не бе дошла тук, за да поема ненужни рискове с тер-ангреал, за който не знаеше нищо.
Мелайне обхвана брадичката на Авиенда и извърна лицето й към себе си.
— Силата я имаш — каза тя с тиха увереност. — Силен ум и силно сърце са оръжията ти сега, но ги дръж също така сигурно, както винаги си държала копие. Помни ги, използвай ги и те ще те преведат през всичко.
Егвийн се изненада. От четирите тя беше последната, от която можеше да се очаква състрадание.
Авиенда кимна и дори успя да се усмихне.
— Ще изпреваря онези мъже до Руйдийн. Те не могат да тичат.
Всяка от Мъдрите я целуна по двете бузи и промърмори:
— Върни се при нас.
Уловила ръката на Авиенда, Егвийн я стисна и получи в отговор същото силно ръкостискане. А после айилката се затича на отскоци надолу по стръмния склон. Изглеждаше, че наистина ще догони Ранд и Мат. Егвийн продължи угрижено да се взира след нея. Всичко това напомняше на издигането в Посветена, но без никакво предварително обучение като новачка и без никой, който поне мъничко да те утеши след това. Какво ли щеше да бъде да те издигнат в Посветена още в първия ти ден в Кулата? Помисли си, че би полудяла. Нинив бе издигната точно така, поради силата й — но според нея поне част от омерзението на Нинив към Айез Седай се дължеше на онова, което бе изпитала тогава. „Върни се при нас — каза си тя безмълвно. — Бъди непреклонна.“
Когато Авиенда изчезна от погледа й, Егвийн въздъхна и се обърна към Мъдрите. Тя самата бе дошла тук със своя цел и премълчаването й нямаше да помогне на никого.
— Амис, в Тел-айеран-риод ти ми каза, че трябва да дойда при теб, за да се уча. И аз дойдох.
— Това бързане… — отрони белокосата жена. — Все бързахме, защото Авиенда толкова дълго се противеше на своя тох, защото се бояхме, че Шайдо могат да нахлузят булата си дори и тук, ако не отпратим Ранд ал-Тор в Руйдийн, преди да са помислили.
— Допускаш, че биха се опитали да го убият? — възкликна Егвийн. — Но той е оня, заради когото пратихте хора отвъд Драконовата стена! Той е Оня, що иде със Зората.
Баир придърпа шала си.
— Може би. Ще видим. Ако оживее.
— Има очите на майка си — каза Амис — и много от нея в лицето си, както и нещо от баща си, но Куладин можа да види само дрехите и коня му. Другите Шайдо също едва ли щяха да съзрат повече, както и Таардад. Чуждоземци на тази земя не се допущат, а сега сте петима. Не, четирима — Ранд ал-Тор не е чуждоземец, където и да е отрасъл. Но ние вече позволихме един да влезе в Руйдийн, което също е забранено. Искаме или не, промяната иде като лавина.
— Трябва да дойде — отрони Баир безрадостно. — Шарката ни посажда там, където пожелае.
— Познавали сте родителите на Ранд? — попита предпазливо Егвийн. Каквото и да разправяха, тя продължаваше да смята Трам и Кари ал-Тор за родители на Ранд.
— Това си е негова история — каза Амис, — ако пожелае да я чуе. — Ако се съдеше по стиснатите й устни, едва ли щеше да каже нещо повече по темата.
— Елате — каза Баир. — Вече няма за какво да се бърза. — Хайде. Предлагаме ви вода и заслон.
Краката на Егвийн едва не се подкосиха, като чу за заслон. Доскоро мокрото парче плат на челото й вече почти бе изсъхнало; струваше й се, че темето й всеки миг ще кипне, а и всичко останало по нея не беше в по-добро положение. Моарейн с не по-малка благодарност последва Мъдрите към ниските шатри.
Един висок мъж в сандали и бяла роба с качулка пое юздите на конете им. Айилското му лице изглеждаше непривично под дълбоката мека гугла. Беше свел очи към земята.
— Дай вода на животните — каза му Баир, преди да се шмугне в ниската шатра с вдигнати стени. Мъжът се поклони и докосна челото си с длан.
Егвийн се поколеба дали да му позволи да отведе Мъгла. Мъжът изглеждаше уверен, но какво ли разбираха айилците от коне? Въпреки това не мислеше, че би могъл да им навреди, а и сянката в шатрата изглеждаше великолепна. Наистина беше сумрачно и приятно хладно в сравнение със зноя отвън.
Покривът на шатрата се издигаше като връх над кръгъл отвор, но въпреки това почти нямаше място да стои изправена. Сякаш за да компенсират убитите цветове на айилските носии, по яркия цветен килим бяха нахвърляни големи, извезани със златни нишки червени възглавници, достатъчно дебели, за да омекотят твърдата скала отдолу. Подражавайки на Мъдрите, Егвийн и Моарейн се отпуснаха на килима и опряха лакти на възглавниците. Всички полегнаха в кръг, почти опрени една в друга.