Баир удари малък месингов гонг и влязоха две млади жени със сребърни подноси. Бяха облечени в същите бели роби с качулки и бяха свели очи също като мъжа, който бе отвел конете им. Коленичиха в средата на шатрата и едната напълни по една малка сребърна чаша с вино за всяка от жените, отпуснати на възглавниците, докато другата заналива вода в по-големи купи. После, без да промълвят нито дума, двете заситниха заднишком с поклони и излязоха, оставяйки лъскавите подноси и каните, изпотени от кондензираната влага.
— Ето ви и вода, и заслон — каза Баир, вдигайки купата си с вода. — На воля. И нека няма задръжки между нас. Всички тук са добре дошли, като първосестри са добре дошли.
— Нека няма задръжки — измърмориха Амис и другите две. Отпивайки от водата, всяка от айилките се представи официално. Баир, от септата Хайдо на Шаарад Айил. Амис, от септата Девет долини на Таардад Айил. Мелайне, от септата Джирад на Гошиен Айил. Сеана, от септата Черна скала на Накаи Айил.
Егвийн и Моарейн повториха ритуала, въпреки че Моарейн присви устни, когато Егвийн се нарече Айез Седай от Зелената Аджа.
Споделянето на вода и имена сякаш бе съборило някаква стена, защото настроението в шатрата се промени осезаемо. Малко усмивки от страна на Мъдрите, тънки и отпускащи напрежението — и край на формалностите.
Егвийн беше по-благодарна за водата, отколкото за виното. Колкото и да беше по-хладно в шатрата, отколкото отвън, устата й пресъхваше само като си поемеше дъх. Амис я подкани и тя жадно изгълта още една купа.
Хората в бяло я изненадаха. Може би беше глупаво, но тя осъзна, че досега бе смятала, че всички айилци, с изключение на Мъдрите, са все като Руарк и Авиенда — воини. Разбира се, че трябваше да си имат ковачи, тъкачи и други занаятчии — как иначе. Защо не и слуги тогава? Само че Авиенда изпитваше неприязън към слугите в Камъка и не им позволяваше да й свършат нищо, стига да можеше да го избегне. Тези хора, със смиреното си поведение, изобщо не се държаха като айилци. Сети се, че не беше забелязала нито една фигура в бяло в двата големи лагера.
— Само Мъдрите ли имат слуги? — попита тя.
Мелайне се задави с виното си.
— Слуги ли? — ахна тя. — Та те са гай-шайн, а не слуги. — Каза го така, сякаш това обясняваше всичко.
Моарейн леко се намръщи над чашата си с вино.
— Гай-шайн ли? Как се превежда това? „Заклелите се в мир в битка“?
— Те са просто гай-шайн — каза Амис. Изглежда, си даде сметка, че не разбират. — Простете ми, но знаете ли за джи-е-тох?
— Чест и задължение — отговори с готовност Моарейн. — Или по-скоро, чест и дълг.
— Да, това са думите. Но значението. Ние живеем по джи-е-тох, Айез Седай.
— Не се опитвай да им обясниш всичко отведнъж, Амис — предупреди я Баир. — Аз веднъж загубих цял месец да обяснявам на една влагоземка какво е това джи-е-тох и накрая тя имаше повече въпроси, отколкото в началото.
Амис кимна.
— Ще се придържам към същината. Стига да желаеш да ти се обясни, Моарейн.
Егвийн по-скоро предпочиташе да заговорят за Съновничеството и обучението, но за нейно раздразнение, Айез Седай отговори:
— Да, ако обичаш.
Амис кимна на Моарейн и започна:
— Ще ви опиша простичко пътя на джи-е-тох. При Танца на копията най-голямо джи, чест, се придобива при докосване на въоръжен противник без убийство или каквото и да било увреждане.
— Най-голяма чест, защото е най-трудно — каза Сеана и синкавите й очи се присвиха лукаво — и затова се случва рядко.
— Най-малката чест идва от убийство — продължи Амис. — Едно дете и един глупак могат да убият. Някъде помежду им е взимането на пленник. Опростявам го, нали разбирате. Степените са много. Гай-шайн са взети по такъв начин пленници, макар че един войн, който е бил докоснат, понякога може да настои да бъде взет за гай-шайн, за да смали така честта на врага си и да омаловажи собствената си загуба.
— Девите на копието и Каменните кучета са особено известни с това — вметна Сеана, при което Амис я изгледа остро.
— Аз ли разказвам това, или ти? Да продължа. Някои не могат да бъдат взимани гай-шайн, разбира се. Мъдра, ковач, дете, жена, носеща дете или чието дете е по-малко от десет години. Един гай-шайн има тох към мъжа или жената, която го е заловила. За гай-шайн това означава да служат една година и един ден, като се подчиняват в пълно покорство, без да докосват никакво оръжие, без да извършват никакво насилие.