Въпреки волята си Егвийн се заинтригува.
— Не се ли опитват да избягат? Аз със сигурност бих. — „Никога няма да позволя пак да ме направят пленничка!“
Мъдрата се слиса.
— Случвало се е — изсумтя Сеана, — но в това нещо няма чест. Един избягал гай-шайн ще бъде върнат от неговата или нейната си септа, за да отслужи отначало една година и един ден. Загубата на чест е толкова голяма, че първобрат или първосестра също може да отиде гай-шайн, за да изпълни тох на септата. И не само един, ако чувстват, че загубата на джи е голяма.
Моарейн, изглежда, поемаше всичко това съвсем спокойно, но единственото, което Егвийн можа да направи, бе да поклати глава. Айилците бяха шантави; сбъркани бяха, и толкова. И ставаше все по-лошо.
— Някои гай-шайн напоследък превръщат покорството в арогантност — каза неодобрително Мелайне. — Смятат, че с това могат да спечелят чест, като сведат подчинението и кротостта си до подигравка. Това е ново и е глупаво. Няма нищо общо с джи-е-тох.
Баир се засмя с изненадващо щедър смях, съвсем различен от тънкото й иначе гласче.
— Глупци винаги е имало. Когато бях още момиченце и Шаарад и Томанеле си крадяха едни-други добитъка и козите всяка нощ, Ченда, надзорницата на покрива на дела Майнде, бе бутната от един млад Водотърсач на Хайдо по време на набег. Тя отиде във Витата долина и настоя момъкът да я вземе гай-шайн; не щяла да позволи той да спечели слава, че я е докоснал, защото тя, представете си, държала в ръката си ножче за дялане, когато той го направил. Ножче за дялане! То си било оръжие, твърдеше тя, все едно че е Дева. Момчето нямаше друг избор освен да изпълни искането й въпреки всичкия смях, който падна. Не можеш току-така да отпратиш една босонога надзорница на покрив обратно в твърдината й. Преди да измине годината и един ден, септата Хайдо и септата Дженда си размениха копия и не щеш ли, момчето се оказа оженено за най-голямата щерка на Ченда. Докато второмайката му все още му беше гай-шайн. Той се опита да я върне на жена си като част от брачния дар и двете жени заявиха, че се опитва да ги лиши от честта им. Почти му се наложи да вземе собствената си жена гай-шайн. Отново се стигна почти до набег между Хайдо и Дженда, преди да се изпълни тох. — Айилките едва не изпопадаха от смях.
Егвийн не разбра почти нищо от разказа — във всеки случай не и кое му е смешното, — но се постара да се засмее от учтивост.
Моарейн остави купата си с вода настрана и я замени с винената чаша.
— Чувала съм мъже да говорят, че са се били с айилци, но за това не бях чувала. Определено не и за айилец, който се е предал, защото е бил докоснат.
— Това не е предаване — подчерта Амис. — Това е джи-е-тох.
— Никой не би помолил един влагоземец да го вземе гай-шайн — каза Мелайне. — Чуждоземците не разбират от джи-е-тох.
Айилките се спогледаха. Егвийн си помисли, че за тях да не разбираш джи-е-тох трябва да е като да нямаш добро възпитание или да нямаш чест.
— И между нас има мъже и жени, които държат на честта — каза тя. — Повечето от нас. И ние различаваме правото от кривото.
— Разбира се — промърмори Баир с тон, подсказващ, че става дума за съвсем друго нещо.
— Вие ми изпратихте писмо в Тийр — каза Моарейн — преди още да съм стигнала там. В него казахте страшно много неща, някои от които се оказаха верни. Включително и това, че аз би трябвало — че трябва — да се срещна с вас тук, в този ден; едва ли не ми наредихте да се явя тук. Но въпреки това преди малко казахте: ако дойда. За колко от онова, което ми написахте, знаехте със сигурност, че е вярно?
Амис въздъхна и остави настрана чашката си с вино, но първа заговори Баир:
— Много неща са несигурни дори за сънебродница. Амис и Мелайне са най-добрите между нас, но дори и те не виждат всичко, което е, или всичко, което може да е.
— Настоящето е много по-ясно от бъдещето дори в Тел-айеран-риод — рече слънцекосата Мъдра. — Това, което става или начева, е по-лесно да се види от онова, което ще се случи, или би могло. Ние изобщо не видяхме Егвийн или Мат Каутон. Вероятността младежът, който нарича себе си Ранд ал-Тор, да дойде или да не дойде, беше почти равна. Ако не дойдеше, беше сигурно, че ще загине, и айилците също. Все пак той дойде, и ако оцелее след Руйдийн, някои айилци поне също ще оцелеят. Виж, това знаем. Ако ти не беше дошла, той щеше да загине. Ако Аан-аллейн не бе дошъл, ти щеше да загинеш. Ако ти не преминеш през пръстените… — Тя млъкна, все едно че си бе прехапала езика.
Егвийн се напрегна. Моарейн трябваше да влезе в Руйдийн? Но Айез Седай сякаш не забеляза нищо, а Сеана заговори бързо, за да прикрие опущението на Мелайне: