— Към бъдещето няма преправена пътека. Шарката прави така, че и най-финото везмо да прилича на грубо изтъкана торба или на заплетен възел. В Тел-айеран-риод е възможно да видиш някои пътища, които бъдещето може да изтъче. Нищо повече.
Моарейн отпи от виното.
— Древният език често е труден за превеждане. — Егвийн я зяпна. Древният език? Ами пръстените, ами тер-ангреалът? Но Моарейн продължи енергично. — Тел-айеран-риод означава Светът на сънищата, или може би Невидимия свят. Нито едно от двете не е съвсем точно. По-сложно е. Аан-аллейн. „Единствения мъж“, но също така и „Мъжът, който е цял народ“, и още два или три различни възможни превода. И думите, които използваме ежедневно, без да се замисляме за значението им в Древния език. Стражниците се наричат „Гайдин“, което значи „братя в битката“. Айез Седай е означавало „слуги на всички“. А „айилци“? „Отдадени“, на Древния език. Но е много по-силно от това — то включва клетва, жигосана в костите ви. Често съм се чудила на какво са се отдали айилците. — Лицата на Мъдрите се бяха вкочанили като желязо, но Моарейн продължи. — А „Дженн Айил“. „Истински отдадените“, но пак по-многозначно. Може би единствените истински отдадени. Единствените истински айилци? — Тя ги изгледа въпросително, все едно че очите им изобщо не бяха станали на камък. Никоя от тях не проговори.
Но какво правеше Моарейн? Егвийн не искаше да допусне Айез Седай да провали шанса й да научи онова, което Мъдрите можеха да я научат.
— Амис, можем ли сега да поговорим за Съновничеството?
— Довечера ще имаме достатъчно време — каза Амис.
— Но…
— Довечера, Егвийн. Ти може да си Айез Седай, но ще трябва отново да станеш ученичка. Ти все още не можеш да заспиш, когато пожелаеш, или да спиш достатъчно леко, за да описваш какво виждаш преди да си се събудила. Когато слънцето започне да залязва, ще се заловя с обучението ти.
Егвийн наведе глава и надникна под ръба на шатрата. Светлината навън я ослепи през знойните вълни на въздуха; слънцето беше на не повече от половината си път към планинските зъбери.
Внезапно Моарейн се изправи на колене; пресегна се зад гърба си и започна да си разкопчава роклята.
— Разбирам, че трябва да отида като Авиенда — заяви тя. Не попита, а го заяви.
Баир изгледа Мелайне с ням укор и по-младата жена издържа погледа й само за миг, преди да сведе очи. Сеана отрони примирено:
— Не биваше да ти се казва. Но стореното — сторено. Промяна. Един не от кръвта отиде в Руйдийн, сега и друга.
Моарейн се спря.
— Това, че ми го казахте, има ли някакво значение?
— Може би голямо — отвърна неохотно Баир, — а може би — никакво. Ние често насочваме, но не казваме. Когато те видяхме да отиваш при пръстените, всеки път отиването ти ставаше по твоя воля, ти настояваше за това право, макар да нямаш от кръвта. Никоя от нас не го спомена първа. Вече настъпиха промени спрямо това, което видяхме. Кой може да каже какво значат те?
— А какво видяхте, ако не отида?
Набръчканото лице на Баир остана безизразно, но в бледосините й очи проблесна съчувствие.
— Вече ти казахме твърде много, Моарейн. Това, което вижда една сънебродница, е вероятно да се случи, но не е задължително. Онези, които действат с прекалено много знание за бъдещето, неизбежно претърпяват поражение, било от примиреност към това, което смятат, че ще стане неизбежно, било в усилията си да го променят.
— Милост на пръстените е, че спомените избледняват — каза Амис. — Една жена може да знае някои неща — малко, — които има да стават; другите тя няма да познава, докато не дойде ред сама да вземе решение, ако и тогава ги познае. Животът е несигурност и борба, избор и случайност; да знаеш как животът ти е вплетен в Шарката така, както знаеш как една нишка е втъкана в килима на пода, е все едно да изживееш живота си като животно. Ако не полудееш. Човечеството е създадено за несигурност, борба, избор и случайност.
Моарейн я слушаше, без да показва външно нетърпението си, макар Егвийн да беше сигурна, че го изпитва; Айез Седай бе свикнала да поучава, не да я поучават. Дума не пророни, докато Егвийн й помагаше да си свали роклята, нищо не каза, докато не се присви гола на ръба на килима. После надникна надолу по склона към обвития в мъгла град в долината и каза:
— Не позволявайте на Лан да ме последва. Той ще се опита, ако ме види.
— Ще бъде тъй, както ще бъде — отвърна Баир. Тънкият й глас прозвуча хладно и категорично.
След миг Моарейн кимна неохотно и се измъкна от шатрата под ослепителната светлина. И се затича с боси крака надолу по опърления склон.