Лицето на Егвийн се сгърчи. Ранд и Мат, Авиенда, сега и Моарейн, всички тръгнаха към Руйдийн.
— Тя ще… ще оцелее ли? Щом сте сънували това, би трябвало да знаете.
— Има някои места, в които не можеш да проникнеш в Тел-айеран-риод — каза Сеана. — Руйдийн. Стеддинг на Огиер. Още няколко. Каквото става вътре, е заслонено от очите на всяка сънебродница.
Това не беше отговор — можеше да се видели поне дали тя се връща от Руйдийн, — но явно беше всичко, което щяха да й кажат.
— Много добре. Да тръгвам ли и аз? — Никак не я блазнеше мисълта да изпита и тези пръстени: щеше да е като да я издигат отново в Посветена. Но след като всички други отидоха…
— Не бъди глупава — каза енергично Амис.
— За теб изобщо не сме виждали такова нещо — добави Баир малко по-спокойно. — Тебе изобщо не те видяхме.
— А и аз не бих казала „да“, дори и да ни бе попитала — продължи Амис. Четири са нужни за позволение, а аз щях да кажа „не“. Ти си тук, за да се научиш да бродиш в съня.
— В такъв случаи — каза Егвийн и се отпусна на възглавницата, — учете ме. Все трябва да има нещо, с което можете да започнете преди да се е свечерило.
Мелайне я изгледа намръщено, но Баир се изкиска сухо.
— Също толкова напориста и припряна е като теб, когато реши да се учиш, Амис.
Амис кимна.
— Много се надявам, че ще запази тази напористост и ще се освободи от припряността, заради самата нея. Чуй ме, Егвийн. Макар да е трудно, трябва да забравиш, че си Айез Седай, ако държиш да се научиш. Трябва да слушаш, да запомняш и да правиш това, което ти се каже. Но над всичко, не трябва да влизаш в Тел-айеран-риод повече, докато една от нас не каже, че можеш. Това можеш ли да го приемеш?
Да забрави, че е Айез Седай, нямаше да й е трудно, след като и без това не беше. Колкото до другото, звучеше й толкова омерзително, колкото да стане отново новачка.
— Мога да го приема. — Надяваше се, че не го изрече много колебливо.
— Добре — каза Баир. — Сега ще ти кажа за броденето в съня и за Тел-айеран-риод, в най-общи линии. Когато свърша, ти ще ми повториш това, което съм ти казала. Ако не успееш да засегнеш в преразказа си всички съществени моменти, тази нощ ще търкаш съдовете вместо гай-шайн. Ако паметта ти се окаже толкова слаба, че да не можеш да повториш това, което ти казвам след второто слушане… Е, това ще го обсъдим, когато се случи. Внимавай.
— Почти всеки човек може да се докосне до Тел-айеран-риод, но малцина могат наистина да влязат в него. От всички Мъдри само ние четирите можем да бродим в сънищата, а вашата Кула не е произвела нито една сънебродница от близо петстотин години. То не е свързано с Единствената сила, макар Айез Седай да вярват, че е. Аз не мога да преливам, нито Сеана, но въпреки това двете можем да бродим в сънищата не по-зле от Амис и Мелайне. Много хора се отриват в Света на сънищата, докато спят. И защото само се отриват в него, се будят с болежки, когато е трябвало да си счупят кости или да получат тежки рани. Една сънебродница влиза в съня изцяло, затова и раните й са истински, когато се събуди. За човек, който е навлязъл напълно в съня, сънебродник или не, смъртта там е равна на смърт тук. Но да навлезеш съвсем пълно в съня означава да изгубиш досега си с плътта; тогава връщане назад няма и плътта умира. Казано е, че някога е имало такива, които са могли да влязат в съня в плът и повече да не се връщат в този свят. Но това било зло, защото са вършели зло; никога не трябва да се опитва, дори да мислиш, че е възможно да го постигнеш. Трябва да се научиш да влизаш в Тел-айеран-риод когато пожелаеш, до степента, в която желаеш. Трябва да се научиш да намираш това, което ти е нужно да намериш, и да разчиташ онова, което видиш, да влизаш в сънищата на някой близък, за да му помогнеш в изцеряване, да разпознаваш онези, които са в сънищата достатъчно пълно, за да ти навредят, да…
Егвийн слушаше напрегнато. Думите на старата я очароваха, намекваха за неща, за които тя никога не бе подозирала, че са възможни, но освен всичко това тя нямаше никакво намерение денят й да свърши с търкане на гърнета. Някак си нямаше да е честно. Каквото и да чакаше Ранд, Мат и останалите в Руйдийн, тях поне нямаше да ги пратят да търкат гърнета. „А аз сама се съгласих на това!“ Просто нямаше да е честно. Но пък от друга страна, съмняваше се, че те ще извлекат от Руйдийн повече, отколкото тя от тези жени.
Глава 24
Руйдийн
Гладкото камъче в устата на Мат отдавна вече бе престанало да събира слюнката му. Той го изплю, затътри се до Ранд и зяпна към вълнистата мъглива стена няма и на тридесетина крачки пред тях. Мъгла. Надяваше се поне вътре да е по-прохладно, отколкото тук, под слънцето. А и малко вода щеше да е добре дошла. Устните му се бяха напукали. Издърпа шала от челото си и изтри лицето си с него, но нямаше кой знае колко пот, която да навлажни плата. Не му беше останала влага, която да избие като пот. Чувстваше краката си в ботушите като сварени наденици. То и цялото му тяло май се беше сварило, впрочем. Мъглата се простираше наляво и надясно повече от миля, като надвиснала скала. Скала от гъста мъгла посред гола изпепелена долина. Не можеше да няма вода тук някъде.