Близо до бивака Луин спря и се спогледа тревожно с приятелите си, след което пристъпи вътре на пръсти. Собственият му дъх звучеше като тътен в ушите му, гръмък като хъркането, кънтящо откъм четирите големи купчини. Замръзна, когато дрезгавото пръхтене замлъкна и едната от купчините се надигна. После тя отново се отпусна, хъркането се поднови и Луин задиша спокойно.
Внимателно се наведе до една от по-малките купчини и отметна грубо вълнено одеяло, втвърдено от мръсотия. Майгран се втренчи в него — лицето й бе насинено и подуто. Роклята й беше съдрана на парцали. Той притисна устата й с длан, за да не извика, но тя продължи да го гледа изумена, без дори да мигне.
— Като прасе ще те заколя, момченце.
Одеялото на една от по-големите купчини се отметна и един белобрад мъж в мръсни дрехи се изправи. Ножът в ръката му блесна под лунната светлина, улавяйки и червения блясък на въглените. Той изрита куповете от двете си страни, а те изпъшкаха и се размърдаха.
— Като прасенце. Можеш ли да квичиш, момче, или твоите хора знаят само да бягат?
— Бягай — каза Луин, но сестра му само го гледаше тъпо. Изпаднал в паника, той я сграбчи за раменете, вдигна я и я бутна към чакащите ги приятели. — Бягай! — Тя се измъкна вдървено от одеялата, почти като мъртвец. Колине се беше събудила — той чу хлипането й, — но като че ли се беше загърнала в завивките си още по-плътно, мъчейки се да се скрие в тях. Майгран остана изправена и неподвижна, взряна в нищото, невиждаща нищо.
— Изглежда, и това не можеш да правиш. — Ухилен, мъжът идваше към него, заобикаляйки огъня, изпънал надолу ръката с ножа. Другите вече бяха насядали върху завивките, смееха се и гледаха забавното зрелище.
Луин не знаеше какво да прави. Не можеше да остави сестра си. Единственото, което му оставаше, бе да умре. Може би това щеше да даде шанс на Мойгран да побегне.
— Бягай, Мойгран! Моля те, бягай!
Тя не помръдна. Дори не личеше да го е чула. Какво й бяха направили?
Брадатият се приближи. Хилеше се и се наслаждаваше на бавното си приближаване.
— Неееееееееее!
Чарлин профуча от нощния мрак, хвърли се, стисна с ръце мъжа с ножа и го събори на земята. Другите двама мъже скочиха. Единият — обръснатата му глава блесна под бледата луна — надигна меч, за да посече Чарлин.
Луин не беше сигурен как точно стана. Незнайно как беше хванал желязното котле за дръжката, замахна и удари обръснатата глава. Мъжът се срина. Загубил равновесие, Луин се запрепъва, мъчейки се да избегне огъня, падна и изтърва котлето. Третият — мургав мъж със сплетена на тънки плитки коса — вдигна меча си да го прониже. Той запълзя встрани като паяк, приковал очи в острия връх, с ръце, опипващи трескаво да намерят нещо, с което да се предпази от мъжа, тояга, каквото и да е. Напипа някаква тояга, размаха я и мушна напред към озъбения мъж. Тъмните очи на мъжа се разшириха, мечът падна от ръцете му; кръв бликна от устата му. Не беше тояга. Беше копие.
Пусна го веднага, щом осъзна какво е. Много късно. Изпълзя назад, за да отбегне падашия мъж, и го зяпна разтреперан. Мъртвец. Човек, когото той бе убил. Вятърът го смрази.
Едва след малко се учуди защо никой от другите не го напада. Вдигна глава и видя приятелите си, струпани около жарта. Геаран, Лука и Алиджа, всички задъхани и с подивели очи, бляскащи изпод булата, пазещи ги от праха. Колин все още хлипаше под завивките си, а Майгран продължаваше да стои като вкаменена и зяпаше в нищото. Чарлин се беше свил на колене. А четиримата мъже, селяните… Луин запремества очи от една неподвижна и окървавена фигура към друга.
— Ние… ги убихме. — Гласът на Лука трепереше. — Ние… Дано милостта на Светлината да е с нас.
Луин допълзя до Чарлин и го докосна по рамото.
— Ранен ли си?
Чарлин се килна на една страна. Червена влага бе зацапала ръцете му, стиснали дълбоко забития в корема му нож.
— Боли, Луин — прошепна той. Потръпна веднъж и светлината напусна очите му.
— Какво ще правим сега? — попита Геаран. — Чарлин е мъртъв, а ние… Светлина, какво да правим? Какво да правим?
— Ще върнем момичетата при фургоните. — Луин не можеше да откъсне очи от стъкления поглед на Чарлин. — Това ще направим.
Събраха всичко, което можеше да бъде полезно, главно котлето за готвене и ножовете. Металните вещи се намираха трудно.
— Защо не — каза дрезгаво Алиджа. — Те сигурно са ги откраднали от някои като нас.
Ала когато Алиджа понечи да вдигне един от мечовете, Луин го спря.
— Не, Алиджа. Това е оръжие, направено да убива хора. Друга полза от него няма. — Алиджа не отвърна нищо, само обходи с очи четирите мъртви тела, погледна и копията, които Лука увиваше с одеяла, за да понесат на тях тялото на Чарлин. Не посмя да погледне повече труповете. — Копията могат да донесат храна в котлите, Алиджа. Един меч не може. Запретено е от Пътя.