— Защо? — промълви Кумин. — Ние сме Да-шайн. Защо? — Нямаше кой да му отговори. Притиснал чизмата до гърдите си, той остана коленичил, без да откъсва очи от Чарн, а наоколо гърмеше шумът на празнуващата края на войната тълпа.
Ранд потръпна. Светлината от колоните се бе превърнала в ослепителна синкава мъгла, сякаш уплътнила се, сякаш мъчеща се да изтегли и разкъса жилите му през кожата. Вятърът виеше в зла вихрушка, засмукваща го навътре. Мурадин бе успял да се забули; черни, слепи кухини зееха под булото. И айилецът дъвчеше, дъвчеше и по гърдите му се стичаше кървава слуз. Напред.
Чарн вървеше по тротоара на широката претъпкана улица под клонестите дървета кхора, чиито триделни листи сееха мир и покой сред сенките на сребристите здания, докосващи небето. Град без дървета кхора щеше да изглежда гол и безрадостен като пустош. По платното кротко бръмчаха джоколки, а в небето се носеше голям бял шокрил, понесъл граждани към Комелле, Цора или някъде другаде. Той самият рядко използваше шокрили — ако му се наложеше да отиде много далече, винаги Пътуваше с Айез Седай — но тази нощ щеше да отиде до М’джинн. Днес беше двадесет и петият му рожден ден и тази вечер смяташе да приеме поредното предложение на Налла за женитба. Зачуди се дали тя ще се изненада — досега беше отклонявал предложенията й, защото не искаше да заживее уседнал живот. Това щеше да означава да премине в служба на Зорелле Седай, на която служеше Налла, но Миерин Седай вече му беше дала благословията си.
Той бързо зави на пресечката и едва успя да забележи тъмноликия мъж с широки рамене и модна тясна брадичка преди рамото на непознатия да го блъсне и да го събори по гръб. Главата му издрънча на плочника — притъмня му и в очите му блеснаха искри посред бял ден. Зашеметен, той остана легнал на гръб.
— Внимавай къде вървиш — изръмжа раздразнено брадатият, оправяйки сетрето си без ръкави и намествайки пищните дантели на китките си. Черната му коса, стигаща до раменете, беше прибрана отзад на плитка. Това също така беше по последната мода, защото почти всеки, който бе положил клетвата на Договора, се стараеше да прилича на Айил.
Светлокосата жена с него положи длан на рамото му. Искрящо бялата й рокля потъмня от внезапното й притеснение.
— Джом, виж косата му. Той е айил, Джом.
Чарн опипа главата си да види дали няма счупено и пръстите му се заровиха в късо подстриганата му златисто-червеникава коса. Само цицина, нищо страшно.
— Хм, вярно. — Раздразнението на мъжа се смени от смут. — Простете ми, Да-шайн. Всъщност аз трябваше да внимавам къде вървя. Дайте да ви помогна. — Говореше много учтиво, докато изправяше Чарн на крака. — Добре ли сте? Да ви спра някой скачач да ви откара закъдето сте тръгнали.
— Нищо ми няма, гражданино — отвърна кротко Чарн. — Наистина, вината беше моя. — Така си беше. Забързал се като… Можеше да нарани човека. — Ударих ли ви? Простете.
Мъжът отвори уста да възрази — гражданите винаги го правеха; изглежда, смятаха, че айилците са направени от крехко стъкло — но преди да успее да заговори, земята под краката им се разтърси. Мъжът се огледа колебливо и придърпа модния си ветрилообразен плащ с менящи се цветове около себе си и дамата така, че главите им изведнъж сякаш станаха безтелесни.
— Какво е това, Да-шайн?
Други минувачи, забелязали косата на Чарн, започнаха да се трупат около него и тревожно да му задават същите въпроси, но той не им обърна внимание. Нямаше време дори да помисли дали не се държи с тях неучтиво. Започна да си пробива път през множеството, с очи, приковани в Шаром — бялата сфера с диаметър от хиляда стъпки се рееше високо над сините и сребристи куполи на Коллам Даан.
Миерин бе заявила, че днес щял да настъпи денят. Тя твърдеше, че е открила нов източник на Единствената сила. Жените и мъжете Айез Седай вече щели да могат да черпят от един и същи извор, а не от отделни половини. Това, което щели да могат да правят мъже и жени заедно, щяло да бъде още по-могъщо, след като разделение вече нямало да съществува. А днес тя и Бейдомон щяха да почерпят от него за първи път — мъже и жени нямаше повече да се трудят заедно, владеейки различна Сила. Днес.
Някакво малко късче белота се отцепи от Шаром и се завъртя във въздуха сред вихрушка от черен пламък; взе да се снишава, измамно бавно, почти незабележимо. А след това от бялата сфера се пръснаха стотици капки. Шаром се пръсна като яйце и се понесе надолу, снишавайки се като обсидианов пъкъл. Мрак се разля по небето, поглъщайки слънцето в безвременна нощ, сякаш светлината на тези пламъци беше от катран. Запищяха хора.