Перин потръпна. Това е било много отдавна. А оттогава тролоците бяха дошли още веднъж, по време на Зимната нощ преди повече от година, в нощта преди те тримата с Ранд и Мат да бъдат принудени да избягат с Моарейн. Сега това също изглеждаше много отдавна. Не можеше да се случи повече, след като Порталът бе затворен. „За Белите плащове трябва да се тревожа сега, не за тролоци.“
Над долината кръжеше двойка белокрили ястреби. Очите на Перин едва засякоха тънката резка на издигаща се стрела. Единият от ястребите се преобърна и започна да пада и Перин се намръщи. Защо някой ще стреля по ястреби тук, сред планината? Над някоя ферма, да речем, ако е тръгнал да лови пилета и патици, но тук, горе? Какво изобщо можеше да търси някой тук горе? Хората от Две реки отбягваха планините.
Вторият ястреб започна да се спуска, разперил белоснежните си криле, към мястото, където беше паднал другарят му, но изведнъж започна отчаяно да се издига нагоре. Черен облак гарвани се надигна от короните на дърветата, обкръжи го в дива схватка и когато гарваните отново се спуснаха, от ястреба нямаше и помен.
Перин изпъшка. И преди беше виждал гарвани, както и други птици, да нападат ястреб, осмелил се да се приближи твърде опасно до гнездата им, но този път не можеше да се насили да повярва, че нещата са така прости. Птиците бяха излетели от мястото, откъдето беше хвърлена стрелата. Гарвани. Сянката използваше понякога животни за свои съгледвачи. Обикновено плъхове и други, хранещи се с мъртва плът. Но най-вече гарвани. Имаше твърде остър спомен как беше бягал от кръжащи ята гарвани, преследващи го съвсем преднамерено, сякаш си имаха разузнаване.
— Какво си се зазяпал? — попита Файле, заслонила очите си с длан, за да надзърне към долината. — Онова там птици ли бяха?
— Птици — отвърна той. „Няма защо да плаша всички преди да съм сигурен. И то докато още треперят заради Мачин Шин.“
Осъзна, че все още стиска в ръка окървавения от черната кръв на мърдраала чук. Опипа засъхващата кръв по бузата си и слезе от седлото — хълбокът и кракът му го опариха. Намери риза в дисагите си и се захвана да почисти чука преди кръвта на Чезнещия да го е прояла. След малко щеше да провери дали сред тези планини не се крие някаква опасност. Ако беше нещо повече от обикновени хора, вълците щяха да знаят.
Файле започна да разкопчава палтото му.
— Какво правиш? — смръщи се той.
— Ще ти оправя раните — сопна му се тя. — Не искам да ти изтече кръвта. Макар че ще е точно в стила ти — да пукнеш и да ми отвориш работа да ти копая гроба. Изобщо не мислиш. Стой мирно.
— Благодаря ти — отвърна той тихо и тя го погледна изненадана.
Накара го да си свали всичко до долни дрехи, за да може да промие раните му и да ги натърка с балсамите, които свали от дисагите си. Прореза на бузата си не можеше да види, разбира се, но изглежда, беше малък и плитък, макар и неприятно близо до окото. Виж, раната на левия му хълбок беше дълга почти педя, по дължината на едно от ребрата, а дупката от острие на копие в бедрото му беше голяма и дълбока и се наложи Файле да я зашие с игла и конец. Той го изтърпя стоически — тя беше тази, която потрепваше при всеки бод. Мърмореше сърдито под нос през цялото време, докато работеше, особено докато разтриваше тъмното щипещо мазило в бузата му, и имаше такъв вид, сякаш нея я боли, а виновният за това е той, но въпреки това нежно нави превръзките около ребрата и бедрото му. Контрастът между леките й докосвания и свирепото й ръмжене беше направо объркващ.
Докато той навличаше чиста риза и резервен чифт гащи, които бе измъкнал от дисагите си, Файле опипа прореза на връхната му дреха. Само два пръста вдясно и нямаше да може да напусне онзи Остров. Той напъха краката си в ботушите и посегна за палтото си, а тя му го хвърли.
— Не си въобразявай, че и това ще ти го шия. Достатъчно те закърпих! Чу ли ме, Перин Айбара?
— Не съм те молил…
— Само не си въобразявай! Това е всичко! — И тя се отдалечи да помогне на айилките и айилеца да се превържат и да се погрижат за Лоиал. Странна беше тази групичка — Огиерът със свалените си торбести гащи, Гаул и Чиад, които се поглеждаха накриво като непознати котки, и Файле, която ги разтриваше с балсамите си, превързваше ги и в същото време не преставаше да му мята гневни погледи. Какво се очакваше от него да направи пък сега?