— И вие наричате това закрила, наставнице на покрива? — попита Байн. — Ако помолите лъва да ви защити от вълците, просто ще изберете да свършите в един корем, вместо в друг.
— Не можете ли сами да се защитавате? — добави Чиад. — Виждала съм как се бие Перин, а също и Мат Каутон, както и Ранд ал-Тор. Те са от същата кръв като вас.
Бран въздъхна тежко.
— Ние сме селяни, прости хора. Лорд Люк говори мъжете да се организират да се бият с тролоците, но това означава човек да остави семейството си незащитено и никой не ще.
Перин беше объркан. Кой беше този лорд Люк? Попита и госпожа ал-Вийр отговори:
— Той се появи горе-долу по същото време, по което и Белите плащове. Ловец на Рога. Нали знаете сказанието за Великия лов на Рога? Лорд Люк смята, че Рогът на Валийр е някъде в Мъгливите планини над Две реки. Но сега се е отказал от Лова, заради нашите проблеми. Лорд Люк е голям благородник, с изискани нрави. — Тя пооправи косата си и се усмихна одобрително; Бран я погледна накриво и изсумтя кисело.
Ловци на Рога. Тролоци. Бели плащове. Две реки съвсем не приличаха на онова, което бе оставил.
— Файле също е Ловец на Рога. Ти познаваш ли го този лорд Люк, Файле?
— Писна ми — обяви тя. Перин намръщено я изгледа как се изправи, заобиколи масата и застана до него. Хвана главата му и дръпна лицето му към себе си. — Майка ти е мъртва — промълви тихо тя. — Баща ти е мъртъв. Сестрите ти са мъртви, и брат ти. Семейството ти е мъртво и ти не можеш да промениш това. Не и като умреш. Дай воля на мъката си. Не я задържай в себе си да забере.
Той я хвана за ръцете с намерение да я отмести, но незнайно защо, дланите му се стегнаха и тази хватка се оказа единственото, което го задържа. Едва тогава осъзна, че плаче, че хлипа в роклята й като бебе. Какво ли щеше да си помисли за него? Отвори уста да й каже, че нищо му няма, да й се извини, че се е размекнал, но единственото, което излезе, бе:
— Не можах да дойда по-бързо. Не можах. Аз… — И стисна зъби, за да млъкне.
— Знам — промърмори тя и го погали по косата, заради целия свят, сякаш бе малко дете. — Знам.
Искаше му се да спре, но колкото повече му шепнеше, че го разбира, толкова повече плачеше той, сякаш меките й длани цедяха сълзите от него.
Глава 30
Отвъд дъба
С Файле, притиснала главата му под гърдите си, Перин загуби представа колко време е плакал. В ума му просветнаха образи на семейството му. Баща му, усмихнат, му показва как се държи лък. Майка му — пее и преде вълна. Адора и Деселе, как го закачат, когато се обръсна за първи път. Пет, ококорил очи към веселчуна преди много години. И гробове — студени, самотни, в редица. Плака, докато не му останаха сълзи. Когато най-сетне се дръпна, бяха останали само двамата и Драскун, който се миеше върху бурето с ейл. Зарадва се, че другите не бяха останали да го гледат. Файле му стигаше. От една страна, се радваше, че е останала; само съжаляваше, че го е видяла и чула.
Хванала ръцете му, Файле приседна в стола до него. Беше толкова красива, с леко скосените си очи, големи и тъмни, и с високите си скули. Той не знаеше как ще се помири с нея след поведението си през последните няколко дни. Без съмнение тя щеше да го накара да си плати за това.
— Отказа ли се от намерението си да се предадеш на Белите плащове? — попита тя. В гласа й нямаше и намек за това, че току-що го е чула да плаче като бебе.
— Изглежда, няма да има полза. Те ще гонят бащите на Ранд и Мат, каквото и да направя. Близките ми… — Той бързо пусна ръцете й, но тя се усмихна, вместо да трепне. — Трябва да освободя майстор Люхан и жена му, ако мога. И майката и сестрите на Мат; обещах му да се погрижа за тях. И да направя каквото мога с тролоците. — Може би този лорд Люк имаше някакви идеи. Порталът към Пътищата поне беше заключен и повече нямаше да минат през него. Особено държеше да се оправи с тях. — Няма да мога да оправя нищо, ако се оставя да ме обесят.
— Много се радвам да го чуя — рече тя сухо. — Още ли си мислиш тези глупости да се отървеш от мен?
— Не. — Той се преви, очаквайки неизбежната буря, но тя кимна, сякаш едничката му дума беше всичко, което бе очаквала и което искаше. Дреболия, не си заслужаваше да се спори за нея. Канеше се да го накара да си плати на едро.
— Ние сме петима, Перин, шест, стига Лоиал да желае. А ако намерим и Трам ал-Тор и Абел Каутон… Те добри ли са с лъка като теб?
— По-добри — отвърна той искрено. — Много по-добри.
Тя го погледна с леко неверие.
— Значи ставаме осем. Някакво начало. Може би ще се присъединят и други. А и този лорд Люк. Той може би ще държи да застане начело, но стига да не е някой сбърканяк, това няма да има особено значение. Макар че не всеки, който е положил Ловджийската клетва, е съвсем с ума си. Срещала съм някои, които си въобразяват, че знаят всичко, и отгоре на това са опърничави като мулета.