А очите му се разшириха още повече, като видя самия Лоиал. Долната му челюст увисна.
— Тр… тр… тролок! — успя най-сетне да изломоти старчето.
— Не се дръж като дърт глупак, Кен Буйе — сряза го Марин, за да отвлече вниманието му. Перин задържа главата си сведена, оглеждайки лъка си, и не помръдна. — Нима ще стоя сама на задното си стълбище с тролок? — Тя изсумтя презрително. — Господин Лоиал е огиер, което сигурно щеше да разбереш, ако не беше един крякащ гъсок, който все е готов да се оплаква, вместо да погледне това, което е под носа му. Огиер, минаващ оттук, който не желае да му досаждат такива като теб. По-добре върви да си гледаш работата и остави гостите ми на мира. Много добре знаеш, че Корин Айелин те търси от месеци заради калпавата работа, която си свършил на покрива й.
Кен беззвучно промълви: „Огиер“ и примигна. За момент като че ли беше готов да надигне глас да си защити майсторството, но след това погледът му се премести на Перин и той присви очи.
— Той е! Това е той! За тебе са дошли, млади негоднико, дето избяга с Айез Седай да ми ставаш Мраколюбец. Когато тролоците дойдоха миналия път. А сега си се върнал и те пак са тук. Какво ще ми кажеш за това съвпадение? Какво ти е на очите? Болен ли си? Хванал си някаква болест и си ни я домъкнал тук да умориш всички ни, сякаш тролоците са ни малко? А, Чедата на Светлината добре ще те подредят. Ще видиш ти!
Перин усети, че Файле се е напрегнала, и бързо постави ръка на рамото й — разбра, че е извадила нож. Какво си мислеше, че прави? Кен наистина беше сприхав дърт глупак, но това не беше причина да се вадят ножове. Тя килна глава вбесена, но поне се задоволи само с това.
— Престани, Кен — рече рязко Марин. — Това си го задръж за себе си. Или си почнал да тичаш подир Белите плащове като Хари и брат му Дарл? Май започвам да се досещам защо Белите плащове ровичкаха книгите на Бран. Прибраха шест от тях и четоха конско на Бран под собствения му покрив за светотатство. Светотатство, виж ти! Защото не били съгласни с това, което пишело в една книга. Пак имаш късмет, че не съм те накарала да му възмездиш тези книги. Ровиха из целия хан като язовци. Търсели други светотатстващи писания, така разправяха, като че някой ще тръгне да крие книги. Изтърбушиха всичките ни дюшеци, преобърнаха и килерите ми с бельото. Радвай се само, че още не съм натикала дъртия ти задник вътре да оправиш всичко.
Кен се присвиваше при всяка нейна дума, докато не започна да изглежда, че се мъчи да вдигне кокалестите си рамене над главата.
— Аз нищо не съм им казвал, Марин — възрази той. — Само защото човек е споменал… Тоест аз само случайно го казах, между другото… Но това сега смятам да го внеса в селския съвет, Марин. За него, искам да кажа. — Посочи с гърчавия си показалец Перин. — Докато той е тук, всички сме в опасност. Ако Чедата разберат, че си го подслонила, могат да обвинят всички ни. Тогава няма да се спрат само с обърнатите килери.
— Това е работа на Женския кръг. — Марин уви по-плътно шала на раменете си, пристъпи и застана срещу стария покривчия. Той беше малко по-висок от нея, но гробовното й излъчване изведнъж я направи да изглежда по-голяма. Той заломоти, но тя рязко го прекъсна. — Работа на Кръга, Кен Буйе. Ако смяташ, че не е — ако изобщо дръзнеш да ме наречеш лъжкиня, — езика ще ти отрежа. Само една дума да си изтървал за работи на Женския кръг пред когото и да е, включително пред селския съвет…
— Кръгът няма право да се бърка в работите на съвета — извика той.
— …и ще видиш дали жена ти няма да те натири да спиш в плевнята. И да ядеш онова, което оставят кравите ти след себе си. Смяташ, че съветът има предимство пред Кръга ли? Ще пратя аз Дейз Конгар да те убеди в обратното, ако имаш нужда да те убеждават.
Кен трепна — и не случайно. Ако Дейз Конгар наистина беше станала Премъдрата на селото, сигурно щеше да излива гнусни отвари в гърлото му всеки ден, цяла година, а Кен беше твърде хилав, за да й се противопостави. Алзбет Люхан беше единствената жена в Емондово поле по-едра от Дейз, а към това трябваше да се прибави и лютият нрав на Дейз. Перин не можеше да си представи точно нея като Премъдра — Нинив сигурно щеше да припадне, като разбере коя я е заместила. Самата Нинив винаги беше смятала, че убеждава хората с благост.
— Недей да ставаш толкова гадна — промърмори жално Кен. — Щом искаш да си мълча, ще си мълча. Но Женският кръг или не, все пак рискуваш да насъскаш Чедата срещу всички ни. — Марин само вдигна вежди и след миг той се изсули от двора, ръмжейки през зъби.
— Добре се оправихте — каза Файле, след като Кен се скри зад ъгъла на хана. — Мисля, че има какво да науча от вас. Изобщо не мога да се разбера с Перин така, както вие се оправихте с господин ал-Вийр и с този човечец. — Тя се усмихна на Перин, за да му покаже, че само се шегува. Той поне се надяваше да означава това.