Никой от айилците, изглежда, не гореше от нетърпение да продължи. Не беше точно нежелание, а за страх и дума не можеше да става. Просто не горяха от нетърпение. Перин се надяваше някой ден все пак да разбере какво точно изпитват айилците към Айез Седай. Някой ден. Днес и той самият не изпитваше кой знае какво желание да ги види.
— Хайде да отидем да видим тези ваши Айез Седай — подкани той мрачно госпожа ал-Вийр.
Старият болничен дом се оказа дори още по-порутен, отколкото си го спомняше — голяма едноетажна постройка, килнала се неестествено на една страна, половината от стаите й — останали без покрив, с едно дърво, израсло на четиридесет стъпки височина в една от тях. Лесът я притискаше от всички страни. Гъста мрежа лози и шипки пълзеше по стените и покриваше със зеленина оцелелите тавански греди. Перин си помисли, че може би те са единственото, на което зданието все още се крепи. Входът обаче беше разчистен. Замириса му на коне, долови и миризма на боб и шунка, но странно, дим от горящи главни липсваше.
Завързаха конете за ниските клони и последваха госпожа ал-Вийр вътре, където обвитите с лози прозорци едва пропускаха светлика. Предното помещение беше просторно и без никакви мебели, с пръст по ъглите и паяжини, пропуснати при очевидно припряното почистване. На пода лежаха четири навити на рула одеяла, седла, дисаги и спретнато завързани денкове бяха подредени до стената, а върху каменното огнище имаше малко котле: миризмата на готвено излизаше от него, въпреки че огън нямаше. Едно още по-малко котле, изглежда, беше предназначено за варене на чай, който скоро щеше да кипне. Чакаха ги две Айез Седай. Марин ал-Вийр притеснено приклекна в реверанс и се впусна в оживен водопад от представяния и обяснения.
Перин опря брадичка на лъка си. Познаваше двете Айез Седай. Верин Матуин, пълничка и с квадратно лице, с посивели кичури в кафявата коса и гладки айезседайски бузи. Тя беше от Кафявата Аджа и като всички Кафяви през повечето време изглеждаше някак отнесена в търсене на познание, било то древно и забравено, или ново. Но от време на време тъмните й очи проблясваха съсредоточено, в противовес на отнесения израз на лицето й, както сега, когато поглеждаха покрай Марин към него, остри като гвоздейчета. Тя беше една от двете Айез Седай, освен Моарейн, за които бе сигурен, че знаят за Ранд, и той подозираше, че и за него знае много повече, отколкото показва. Очите й отново се унесоха, докато слушаше Марин — но само за миг го бяха претеглили на везните и навярно го бяха наместили някъде в кроежите й. С нея трябваше много да внимава.
С другата — мургава слаба жена в тъмнозелена копринена рокля за езда, която рязко контрастираше на простовато кафявото облекло на Верин — не беше се запознавал и я беше виждал само веднъж. Аланна Мосвани беше от Зелената Аджа, доколкото помнеше, красива жена с дълга черна коса и пронизващи тъмни очи. Тези очи също го преценяваха, докато тя слушаше Марин. Той се сети за нещо, което му беше казала Егвийн. „Някои Айез Седай, които не би трябвало да знаят за Ранд, проявяват твърде голям интерес към него. Елайда например, както и Аланна Мосвани. Не мисля, че мога да се доверя на която и да било от двете.“ Може би трябваше да заложи на преценката на Егвийн, докато не си направи своя.
Ушите му щръкнаха, когато Марин, все още изпълнена с притеснение, каза:
— Вие питахте за него, Верин Седай. За Перин, искам да кажа. Стори ми се, че най-добрият начин да го предпазя да не се погуби, е като го доведа при вас. Не разполагах с време първо да ви питам. Моля, кажете, че разб…
— Всичко е наред, госпожо ал-Вийр — прекъсна я успокояващо Верин. — Постъпили сте по най-добрия начин. Сега Перин е в добри ръце. Също така ще ми бъде много приятно да се възползвам от възможността да науча повече неща за Айил, а и винаги е удоволствие да си поговориш с един огиер. Смятам добре да поровя в ума ви, Лоиал. Натъкнах се на някои смайващи неща в огиерски книги.
Лоиал й отвърна с доволна усмивка — на него всичко, което беше свързано с книги, му доставяше удоволствие. Гаул, от своя страна, се спогледа предпазливо с Байн и Чиад.
— Всичко е наред, стига да не го правите повече — намеси се твърдо Аланна. — Освен ако… Сам ли си? — попита тя Перин с тон, който изискваше отговор, и то веднага. — Другите двама също ли се върнаха?
— Вие защо сте тук? — попита той на свой ред.
— Перин! — сряза го госпожа ал-Вийр. — Я се дръж прилично! Може нравът ти да е загрубял по широкия свят, но като си се върнал у дома, можеш да си и по-възпитан.
— Не се притеснявайте — каза й Верин. — Ние с Перин вече сме приятели. Аз го разбирам. — Тъмните й очи за миг проблеснаха към него.