— Ние ще се погрижим за него. — В хладните думи на Аланна се съдържаше като че ли някакво двусмислие.
Верин се усмихна и потупа Марин по рамото.
— Вие ще е по-добре да се приберете веднага в селото. Не искаме някой да започне да се чуди какво търсите по горите.
Госпожа ал-Вийр кимна. Поспря се до Перин и постави ръка на рамото му.
— Знаеш, че ти съчувствам — каза тя. — Просто запомни, че ако се оставиш да те убият, с нищо няма да помогнеш. Направи това, което ти кажат Айез Седай. — Той изломоти нещо несвързано, но тя, изглежда, остана доволна.
След като госпожа ал-Вийр си отиде, Верин каза:
— Имаш и нашето съчувствие, Перин. Ако можехме да направим нещо, щяхме да го направим.
Сега не му се искаше да мисли за семейството си.
— Все още не сте отговорили на въпроса ми.
— Перин! — Файле успя да уподоби тона на госпожа ал-Вийр почти едно към едно, но той не й обърна внимание.
— Защо сте тук? Никак не прилича на съвпадение. Белите плащове, тролоците и изведнъж — и вие двете се оказвате тук по същото време.
— Изобщо не е съвпадение — отвърна Верин. — Ах, водата за чая май вече е готова. — Кипналата вода взе да утихва, когато тя се засуети, хвърли няколко листа в котлето и подкани Файле да извади няколко метални чашки от единия вързоп до стената. Аланна, скръстила ръце под гърдите си, не сваляше очи от Перин и техният плам бе в пълна противоположност със студеното й изражение. — Година след година — продължи Верин — намираме все по-малко момичета, които могат да бъдат научени да преливат. Шериам е убедена, че през следващите хиляда години можем напълно да заличим дарбата от човечеството, като опитомяваме всеки мъж, за когото разберем, че може да прелива. Доказателство за това, според нея, е и все по-малкият брой мъже, които намираме. Ами според сведенията само допреди сто години са се намирали по двама-трима на година, а преди петстотин…
Аланна изсумтя.
— Че какво друго можем да направим, Верин? Да ги оставим да полудеят ли? Да последваме налудничавия план на Белите?
— Не мисля — отвърна кротко Верин. — Дори да се намерят жени, които да желаят да родят деца от питомни мъже, няма гаранция, че децата ще могат да преливат или пък че ще са момичета. Всъщност аз съм изразявала мнението си, че ако искаме да запазим породата, то Айез Седай са тези, които трябва да раждат деца; те лично, след като това засяга най-вече самите тях. На Алвиарин не й стана никак весело.
— Има си хас — засмя се Аланна. Внезапният проблясък на веселие, разтопил свирепия й тъмноок поглед, беше смайващ. — Жалко, че не съм й видяла лицето в този момент.
— Изражението й беше… интересно — отвърна насмешливо Верин. — Успокой се, Перин. Ще ти отговоря на въпроса. Чай?
Стараейки се да смекчи сърдития си поглед, той някак неочаквано се оказа седнал на пода, поставил лъка до себе си и с чаша горещ силен чай в ръце. Всички насядаха в кръг по средата на стаята. Аланна се зае с обяснението за присъствието им, вероятно за да пресече склонността на другата Айез Седай да се отплесва в излишни подробности.
— Тук в Две реки, където предполагам, че нито една Айез Седай не е стъпвала от хиляда години насам, Моарейн намери две жени, които не само могат да бъдат научени да преливат, но у които тази способност е вродена, и е чула за още една, която е умряла, защото не е могла да се научи сама.
— Да не говорим за тримата тавирен — промърмори Верин над чая си.
— Имате ли представа — продължи Аланна — колко много градове и села обикновено трябва да обиколим, за да намерим три момичета с вродена дарба? Странното е, че от толкова дълго време не сме идвали да търсим точно тук. Древната кръв е твърде силна тук, в Две реки. Бяхме в Стражеви хълм само седмица преди да се появят Белите плащове и много внимавахме да не разбере някой друг извън Женския кръг кои сме, но въпреки това успяхме да намерим цели четири момичета, които могат да се научат, а за едно от децата смятам, че дарбата му е вродена.
— Трудно беше да се убедим — добави Верин. — Тя е едва дванадесетгодишна. Никоя от тях няма потенциала на Егвийн или Нинив, разбира се, но броят сам по себе си е забележителен. Възможно е да се намерят още две-три в околностите на Стражеви хълм. Не сме имали възможност да преглеждаме момичета тук или по на юг. Таренов сал беше пълно разочарование, длъжна съм да уточня. Твърде много обмяна на кръв с външни хора, предполагам.
Перин трябваше да признае, че това изглежда смислено. Но все пак не отговаряше на всичките му въпроси, нито разсейваше съмненията му. Раната от копие в бедрото пак го заболя.