— Все пак не разбирам защо се криете тук? Белите плащове арестуват невинни хора, а вие си седите. — Лоиал промърмори нещо под нос, съвсем приглушено. Перин долови само „ядосва Айез Седай“ и „гнездо на оси“, но продължи. — Защо не направите нещо? Та вие сте Айез Седай! Да ме изгори дано, защо не направите нещо?
— Перин! — изсъска Файле и после се обърна с извинителна усмивка към Верин и Аланна. — Моля ви да му простите. Моарейн Седай го е разглезила. Предполагам, че се е държала по-меко с него и го е оставяла да прави каквото си иска. Моля ви, не му се сърдете. Той ще се научи да се държи както трябва. — Тя го изгледа остро, давайки му да разбере, че последното е предназначено повече за неговите уши, отколкото за техните. Той също я изгледа гневно. Нямаше право да се намесва в тези неща.
— Да се е държала меко ли? — примигна Верин. — Моарейн? Никога не съм забелязвала.
Аланна махна на Файле да млъкне.
— Ти явно не разбираш — обърна се с плътен глас Айез Седай към Перин. — Явно не разбираш ограниченията, при които трябва да действаме. Трите клетви съвсем не са празни думи. Доведох двама Стражници. — Зелените бяха единствената Аджа, които обвързваха по повече от един Стражник; доста от тях, както Перин беше чувал, имаха по трима или по четирима. — Чедата засякоха Овейн, когато пресичаше през голото поле. Усетих всяка стрела, която го улучваше, докато умираше. Усетих умирането му. Ако бях там, щях да го защитя, както и себе си, със Силата. Но не мога да я използвам за отмъщение. Клетвите не ми го позволяват. Чедата са може би най-злобните хора на този свят след Мраколюбците, но те все пак не са Мраколюбци и по тази причина са предпазени от Силата, освен при самозащита. Колкото и да го разтягаш това ограничение, повече не може.
— Колкото до тролоците — добави Верин, — справихме се с доста от тях и с два мърдраала, но все пак си има граници. Получовеците по някакъв начин усещат преливането. Ако привлечем върху себе си стотина тролоци, няма да ни остане друг шанс, освен да бягаме.
Перин се почеса по брадата. Трябваше да го очаква това, да го знае. Беше виждал Моарейн изправена срещу тролоци и имаше някаква представа какво можеше и какво не можеше да направи тя. От друга страна, Ранд бе избил всички тролоци в Камъка, само че Ранд беше по-силен от всяка от тези две Айез Седай, може би и от двете, взети заедно. Какво пък, независимо дали щяха да му помогнат, или не, той смяташе да изтреби всеки тролок, появил се в Две реки. Но след като освободи семейството на Мат и Люханови. Ако го обмислеше достатъчно грижливо, щеше да намери начин. Бедрото го заболя ужасно.
— Ти си ранен. — Аланна остави чашката си на пода, пристъпи до него, коленичи и взе главата му в ръцете си. Прониза го студена тръпка. — Да, разбирам. Това не си си го причинил, докато си се бръснал, нали?
— От тролоците е, Айез Седай — каза Байн. — Когато излязохме от Пътищата в планините. — Чиад докосна ръката й и тя млъкна.
— Аз заключих Портала — бързо добави Лоиал. — Никой няма да може да го използва, докато не се отвори от тази страна.
— Помислих си, че може да сте дошли по този начин — промърмори Верин повече на себе си. — Моарейн наистина ми спомена, че сте използвали Пътищата. Рано или късно това ще ни създаде сериозни проблеми.
Перин се зачуди какво ли смята тя за сегашния.
— Пътищата — каза Аланна, без да пуска главата му. — Тавирен! Млади герои! — От устата й думите звучаха едновременно и като похвала, и като проклятие.
— Не съм никакъв герой — отвърна й той твърдо. — Пътищата просто бяха най-бързият начин да стигна тук.
Зелената сестра продължи, все едно че не беше проговарял.
— Така и няма да разбера защо Амирлинския трон позволи на вас тримата да правите каквото си искате. Елайда възрази — не е единствената. При тези печати, които се разхлабват, и наближаващата Последна битка, само трима тавирен ни липсваха, да обикалят по света на свобода. Аз бих ви вързала всичките, даже бих ви обвързала. — Той се опита да се отдръпне, но тя го стисна по-здраво и се усмихна. — Все още не съм скъсала толкова с добрите нрави, та да обвържа един мъж въпреки волята му. Все още не. — Той не беше сигурен колко й остава до това: усмивката не докосна очите й. Тя опипа почти зарасналата рана на бузата му. — Трябва да е минало доста време, откакто си я получил. Дори Церителството ще ти остави белег.
— Не е необходимо да съм хубав — промърмори той. Искаше само да е достатъчно здрав, за да свърши каквото трябва. Файле обаче се изсмя гласно.
— Кой ти каза? — Странно, но тя се усмихна на Аланна. Когато отново си пое дъх, Зелената сестра беше стиснала огненокосата глава на Байн между дланите си. Верин се беше заела с Гаул, а Чиад оглеждаше лявата си ръка и я въртеше с доволно изражение.