Файле зае мястото на Аланна до Перин и погали с пръст белега под окото му.
— Белег за красота — каза тя и леко се засмя.
— За какво?
— О, просто нещо, което правят доманските жени. Просто така се казва.
Въпреки усмивката й, или може би тъкмо заради нея, той се навъси недоверчиво. Тя наистина си правеше шега с него, само че той не разбра как точно.
Ивон се вмъкна в стаята, зашепна в ухото на Аланна и след нейното шепнене отново се изниза безшумно навън. След няколко мига скърцането на ботуши възвести появата на новопристигнали.
Перин скочи. На прага бяха застанали Трам и Абел Каутон, с лъкове в ръце, с изпомачкани дрехи и разрошени посивели бради на мъже, спали няколко нощи на гола земя. Бяха ловували — на колана на Трам висяха четири заека, а на този на Абел — още три. Беше очевидно, че бяха очаквали да видят Айез Седай, както и другите посетители, но зяпнаха изумени при вида на Лоиал, наполовина по-висок от двамата, с туфестите му уши и широкия като зурла нос. При вида на айилците по грубоватото тясно лице на Трам пробяга тръпка.
Погледът на Трам обаче се спря замислен на тях само за миг, след което се отмести към Перин, не по-малко изумен, отколкото заради Лоиал.
— Перин, момко! — възкликна той. — Ранд с теб ли е?
— А Мат? — добави нетърпеливо Абел. Приличаше на един по-възрастен, посивяващ Мат, но с по-сериозен поглед. Мъж, ни най-малко не загубил своята гъвкавост от възрастта.
— Те са добре — увери ги Перин. — В Тийр са. — Веднага долови погледа на Верин с крайчеца на окото си — тя много добре знаеше какво означава Тийр за Ранд. Аланна сякаш изобщо не обърна внимание на думите му. — Щяха да дойдат с мен, но нямахме представа колко са се влошили нещата тук. — Сигурен беше, че това важи и за двамата. — Мат си прекарва времето в игра на зарове — и печелене — и целувки с момичетата. Ранд… Ами, последния път, когато го видях, беше облечен в едно красиво палто и беше прегърнал едно хубаво златокосо момиче.
— Това звучи съвсем в стила на Мат — изкиска се Абел.
— Може би е по-добре, че не са дошли — отвърна замислено Трам, — още повече при тия тролоци. А и Белите плащове… — Той сви рамене. — Нали знаеш, че тролоците се върнаха? — Перин кимна. — Права ли се оказа Айез Седай? Моарейн. За вас тримата ли дойдоха в Зимната нощ? Разбрахте ли поне защо?
Кафявата сестра изгледа Перин предупредително. Аланна изглеждаше погълната в ровичкане в дисагите си, но той видя, че сега и тя се е заслушала. Но нито първото, нито второто беше това, което го накара да са поколебае. Просто нямаше начин ей така направо да каже на Трам, че синът му може да прелива, камо ли че е Преродения Дракон. Възможно ли е изобщо да се каже на един човек такова нещо? Вместо това той каза:
— Ще трябва да питате Моарейн. Айез Седай не казват нищо повече от онова, което смятат за необходимо.
— Забелязал съм го — отвърна сухо Трам.
Двете Айез Седай определено слушаха разговора им, вече без изобщо да го прикриват. Аланна ледено вдигна вежди към Трам и Абел неспокойно премести крак, сякаш решил, че Трам злоупотребява с късмета си, но всичко това не беше в състояние да притегни Трам.
— Можем ли да поговорим навън? — попита Перин двамата мъже. — Искам да глътна малко чист въздух. — Искаше му се да поприказва с тях, без Айез Седай да го подслушват и да го гледат.
Трам и Абел, изглежда, бяха съгласни и вероятно дори изпитваха нетърпение да се измъкнат от вниманието на Верин и Аланна, но преди това трябваше да оставят зайците.
— Смятахме да задържим два за себе си — поясни Абел, — но, изглежда, при вас има повече гърла за хранене.
— Няма нужда. — Зелената сестра го каза така, сякаш не й беше за първи път.
— Обичаме да се отплащаме за това, което получаваме — каза Трам. — Айез Седай бяха твърде любезни да ни поизцерят малко — обясни той на Перин — и искаме да понатрупаме малко кредит преди пак да ни се наложи.
Перин кимна. Можеше да го разбере защо не желае да получава дар от Айез Седай. „В дара на една Айез Седай винаги се крие въдица“, гласеше една стара пословица. Е, той го бе изпитал на гърба си. Не че имаше някакво значение дали си плащаш за дара, или не — Айез Седай при всички случаи успяваха да те закачат на въдицата. Верин го гледаше с тънка усмивка, сякаш разбираше какво си мисли.
Когато тримата мъже се запътиха към изхода, Файле стана да ги последва. Перин поклати глава към нея и удивително, но тя си седна на мястото. Той дори се зачуди дали не й е нещо лошо.