Поспряха се, колкото Трам и Абел да се възхитят на Стъпко и Лястовица, после продължиха през дърветата. Слънцето се смъкваше на запад, удължавайки сенките. Двамата пуснаха няколко шеги за брадата му, но за очите му не споменаха нищо. Странно, но този пропуск не го притесни. Имаше си по-големи грижи от това дали някой намира цвета на очите му за странен.
В отговор на закачката на Абел дали „това нещо“ му върши работа да си цеди супата, той поглади брадата си и каза:
— Файле я харесва.
— Охо! — изкиска се Трам. — Значи това е изгората, а? Живи оченца има, момко. По цели нощи няма да мигваш, та да й се наложиш.
— С такива можеш да се оправиш само по един начин — засмя се и Абел. — Остави я да си мисли, че тя върти нещата. Така, когато наистина е важно и ти й възразиш, докато тя се окопити от изненада, ще направиш нещата както ти искаш и за нея ще е твърде късно да ти вади душата, за да го промени.
Това много напомни на Перин за съветите на госпожа ал-Вийр към Файле как да се оправя с мъжете. Дори се зачуди дали Абел и Марин не са си разменяли записки. Едва ли. Може би си струваше да го пробва с Файле. Само че тя все едно си я караше по своему.
Озърна се през рамо. Болничният дом почти се беше скрил зад дърветата. Трябваше да са излезли от обсега на Айез Седай. Вслуша се внимателно, после си пое дъх. Някъде в далечината чукаше кълвач. Сред разлистените клони над главите им пробягваха катерички, една лисица беше преминала наблизо съвсем скоро с убитата си плячка, заек. Освен тях тримата не се долавяше никаква човешка миризма, нищо, което да укаже, че някой от Стражниците подслушва. Сигурно беше станал прекалено предпазлив, но основателно или не, не можеше да приеме за съвпадение това, че и двете Айез Седай се бяха оказали жени, които вече беше срещал, че на едната от тях Егвийн не вярваше, а на втората самият той не беше много склонен да вярва.
— Вие тук ли отсядате? — попита той. — При Верин и Аланна?
— Трудно — отвърна Абел. — Как може човек да спи под един покрив с Айез Седай? Под това, което е останало от него, де.
— Мислехме, че това ще е подходящо място за скривалище — поясни Трам, — но се оказа, че са ни изпреварили. Мисля, че Стражниците щяха да убият и двама ни, ако Марин и още няколко от Женския кръг не се бяха оказали тук по същото време.
Абел направи гримаса.
— Според мен това, което ги спря, бе, че Айез Седай разбраха кои сме. Тоест кои са синовете ни. Те нещо много се интересуват от вас, трите момчета, и това никак не ми харесва. — Той млъкна и опипа лъка си. — Тази Аланна веднъж се изтърва, че сте били тавирен. И тримата при това. А съм чувал, че Айез Седай не могат да лъжат.
— Не съм забелязал такива признаци у мен — отвърна предпазливо Перин. — Или у Мат.
Трам го изгледа, след като не спомена и Ранд — трябваше да се научи да лъже по-добре и малко повече да се старае да пази своите тайни и тези на другите, — но единственото, което каза, беше:
— Може би не си се научил за какво да се оглеждаш. Как стана така, че пътуваш с един огиер и трима айилци?
— Последният амбулант, когото видях, твърдеше, че са се появили айилци отсам Гръбнака на света — вметна Абел, — но не му повярвах. Твърдеше, че чул, че имало айилци в Муранди например, или може би в Алтара. И той самият не беше напълно сигурен къде точно, но било доста далече от Пустошта.
— Тези неща нямат нищо общо с тавирен — заяви Перин. — Лоиал е приятел и дойде, за да ми помогне. Гаул също е приятел. Байн и Чиад дойдоха с Файле, не са с мен. Всичко е доста сложно, но просто така се случи. Няма нищо общо с тавирен.
— Е, каквато и да е причината, — каза Абел, — Айез Седай се интересуват от вас, тримата момци. Двамата с Трам ходихме миналата година чак до Тар Валон, до Бялата кула, за да разберем къде сте. Едва успяхме да намерим една, която призна, че знае имената ви, но беше ясно, че крият нещо. Пазителката на Хрониките ни качи на един кораб надолу по реката и ни натъпка джобовете със злато, а главите — с празнословни уверения, преди дори да успеем да се поклоним. Никак не ми харесва, че Кулата може да използва Мат по някакъв начин.
Перин съжали, че не може да увери бащата на Мат, че няма нищо подобно, но не можеше да изтърси с невъзмутимо лице толкова голяма лъжа. Моарейн определено не следеше Мат само защото много й харесва хиленето му — Мат беше оплетен толкова здраво с Кулата, колкото и той самият, ако не и още по-здраво. Тримата бяха овързани и Кулата дърпаше конците.
— Момко, сега за семейството ти — каза Трам. — Имаме тъжни вести.
— Знам — бързо отвърна Перин и млъкна, забил поглед в ботушите си. Сега му трябваше спокойствие. Няколко мига, за да изтласка болезнените чувства и притеснението, че е позволил да се изпишат на лицето му.