Мраколюбци или не, но той все по-силно разбираше, че това, което наистина му трябва, е само един Мраколюбец. Повече от тролоците, повече от Айез Седай искаше да се докопа до Перин Айбара. Не можеше да вярва на приказките на Биар, че той бил човек-вълк, но Биар беше достатъчно убедителен в това, че тъкмо Айбара е вкарал бащата на Борнхалд в капана на Мраколюбците и техните съюзнички Айез Седай. Може би ако Люханови не проговореха скоро, щеше да остави Биар да се оправи с ковача както той си знае. Или мъжът щеше да се прекърши, или жена му, докато гледа как го изтезават. Все някой от двамата щеше да му покаже пътя към залавянето на Перин Айбара.
Когато слезе от седлото пред шатрата си, Биар вече го очакваше, кокалест и мършав като бостанско плашило. Борнхалд погледна с отвращение много по-малката група шатри, струпани встрани от основния лагер. Вятърът идваше от тази посока и можеше да се усети миризмата от малкия стан.
— Ордийт се е върнал, така ли?
— Да, милорд Борнхалд. — Биар млъкна и Борнхалд го изгледа въпросително. — Докладват за схватка с тролоци на юг. Двама загинали. Шестима ранени.
— И кои са мъртвите? — попита тихо Борнхалд.
— Чедо Джоелин и чедо Гоманес, милорд Борнхалд. — Лицето на Биар остана безизразно.
Борнхалд бавно свали ръкавиците си с метална обшивка. Беше изпратил двамата да придружат Ордийт и да видят какви ги върши той при своите набези на юг. Внимателно, без да повишава тон, той каза:
— Моите почитания към господин Ордийт, Биар, и… Не! Никакви почитания. Кажи му буквално, че искам да видя мършавите му кокали при мен и веднага. Кажи му, Биар, и ми го доведи, дори да се наложи да го арестуваш заедно с мръсните отрепки около него, които позорят Чедата. Върви.
Борнхалд едва сдържаше яда си. Влезе в шатрата и с ръмжене помете с ръка картите и писалищното сандъче от лагерната си маса. Ордийт, изглежда, го смяташе за идиот. На два пъти беше пращал свои хора с него и на двата пъти загиваха само те, при „схватка с тролоци“, от която никой от останалите не се връщаше дори с една рана. И все на юг. Този човек направо беше обсебен от Емондово поле. Добре, той самият можеше да вдигне лагера си там, ако не беше… Сега това нямаше смисъл. Люханови ги държеше тук. Те щяха да му доведат Перин Айбара, така или иначе. Стражеви хълм беше много по-удобна позиция, ако се наложеше бързо да се придвижи към Таренов сал. Военните съображения стояха над личните.
За хиляден път се зачуди защо лорд-капитан командирът го беше пратил тук. Тукашните хора не изглеждаха по-различни от онези, които беше виждал по стотици други места. При все че населението на Таренов сал проявяваше известен ентусиазъм около изкореняването на своите Мраколюбци. Другите гледаха с тъпо упорство издрасканите по нечии врати Драконови зъби. Едно село обикновено си знаеше кои са нежеланите лица в него; хората винаги бяха готови да изчистят боклука си, стига някой отвън да ги поокуражи, и със сигурност ако имаше Мраколюбци, те щяха да бъдат прочистени заедно с останалите, от които населението иска да се отърве. Но не и тук. Черната драсканица на острия зъб им въздействаше не повече от петно бяла вар. И тролоците. Дали Педрон Ниал бе знаел, че тролоците ще дойдат, когато бе писал заповедите си? И откъде? Но ако не бе знаел, защо бе пратил предостатъчно Чеда, за да смажат цяло въстание? И защо, в името на Светлината, лорд-капитан командирът го беше обременил с този опасен луд?
Вратата на шатрата се отмести и вътре се шмугна Ордийт. Финото му сиво палто беше бродирано със сребро, но самият той вонеше. Мършавият му врат беше мръсен и стърчеше от високата яка, придавайки му вид на костенурка.
— О, добър вечер, милорд Борнхалд. Милостива да е дано вечерта към вас, и щедра. — Люгардският му акцент днес доста натежаваше.
— Какво се е случило с чедото Джоелин и чедото Гоманес, Ордийт?
— О, беше ужасно, милорд! Когато се натъкнахме на тролоците, чедото Гоманес храбро… — Борнхалд го зашлеви през лицето с ръкавиците си. Кокалестият мъж залитна, опипа разцепената си устна, после огледа кръвта по пръстите си. Усмивката му вече не беше подигравателна. Стана змийска. — Да не би да забрави кой е подписал пълномощията ми, лордче? Само да му кажа, Педрон Ниал ще те обеси на червата на собствената ти майка, след като първо е съдрал кожата и на двама ви живи.