Господин Каутон изгледа коня на Томас с жив интерес — обучените за война коне не бяха често срещана гледка в Две реки, — но този на Верин си спечели одобрително кимане още от пръв поглед. Той беше може би най-добрият ценител на коне в Две реки. Нямаше съмнение, че тъкмо той бе избрал животните с рунтава козина за себе си и господин ал-Тор — не толкова високи, колкото останалите коне, но набити и с крачка, която говореше за пъргавина и издръжливост.
След като групата потегли на север, тримата айилци се плъзнаха напред с дълги крачки, които бързо ги скриха сред дърветата. Само от време на време сред гъсталака се мяркаше сиво-кафяво петно, вероятно нарочно, за да извести ездачите, че са наблизо. Трам и Абел поеха начело, хванали лъковете си, Перин и Файле тръгнаха след тях, а Верин и Томас останаха в тила.
Перин спокойно можеше да мине и без погледа на Верин в гърба си. Усещаше очите й между плешките си. Зачуди се дали тя знае за вълците. Мисълта не беше приятна. За Кафявите сестри се предполагаше, че знаят неща, които другите Аджа не знаят, неща тайнствени, древно познание. Може би пък тя знаеше как би могъл да ограничи вълчето в себе си, за да съхрани по този начин човешкото. Като се изключеше възможността да намери отново Илиас Мачира, тя изглеждаше най-добрата му възможност. Трябваше само да й се довери. Каквото и да узнаеше тя, най-вероятно щеше да го използва, със сигурност за да помогне на Кулата и може би за да помогне на Ранд. Единствената неприятност беше, че помагането на Ранд нямаше да му донесе това, което искаше сега. Колко просто щеше да е всичко, ако ги нямаше Айез Седай.
— Тя няма да ти навреди — промълви в един момент Файле, но спокойният й тон бе в пълно противоречие със свирепия блясък в очите й.
Перин примигна. Тя се канеше да го защити. От Айез Седай. Никога нямаше да може да я разбере, нито да се научи какво да очаква от нея. Понякога се държеше не по-малко объркващо от Айез Седай.
Излязоха от Западния лес може би на четири-пет мили северно от Емондово поле. Слънцето вече се бе извисило над дърветата. Пръснати горички, предимно кленови, бор и дъб, се мяркаха между тях и най-близките, оградени с жив плет ниви с овес, ечемик и табак. Странно, но никой не се мяркаше наоколо, а от комините на фермерските къщи отвъд нивите не се виеше пушек. Перин познаваше хората, които живееха тук — родът ал-Лора в двете големи къщи и Барстърови в останалите. Трудолюбиви хора. Ако в тези къщи имаше хора, те отдавна щяха да са се заловили за работа. Гаул им махна от края на една горичка, след което отново изчезна сред дърветата.
Перин сръга Стъпко и се изравни с Трам и Абел.
— Не е ли по-добре да се прикрием колкото може по-дълго? Шестима души на коне няма да минат незабелязани.
— Тъдява няма много хора, които да ни забележат, момко — отвърна господин ал-Тор, — стига да стоим настрана от Северния път. Повечето ферми край горите са изоставени. Все едно, в тези дни никой не пътува много далече от прага на къщата си. Трудно е да срещнеш повече от десет души наведнъж по пътя, макар че повечето пътуват с фургони, ако изобщо тръгнат нанякъде.
— Като гледам, почти целият ден ще мине, докато стигнем Стражеви хълм — каза господин Каутон. — Но все пак трябваше да минем през гората. По пътя е малко по-бързо, но е и по-вероятно някой да ни види и да ни издаде за награда.
Трам кимна.
— Но пък и приятели имаме в тази посока. Смятам да се отбием във фермата на Джац ал-Сийн някъде около обед, за да отдъхнат конете, а и ние да опънем малко крак. Ще успеем да стигнем до Стражеви хълм още по светло и ще можем да огледаме.
— Достатъчно светло ще е — отвърна разсеяно Перин: за него поне винаги беше достатъчно светло. Той се извърна в седлото си, за да погледне назад към подминатите ферми. Изоставени, но неопожарени, нито опустошавани, доколкото можеше да се прецени отдалече. По прозорците все още висяха пердета. Тролоците обичаха да трошат и опразнените къщи бяха добре дошли за тази тяхна страст. Сред нивята с овес и ечемик стърчаха плевели, но нивите не бяха изпотъпкани. — Тролоците нападали ли са самото Емондово поле?
— Не, слава на Светлината — отвърна господин Каутон. — В интерес на истината и да бяха се опитали, нямаше да им е лесно. Хората се научиха да си отварят очите на четири след онази Зимна нощ. До всяка врата има приготвен лък, копия и така нататък. А освен това Белите плащове изпращат патрули до Емондово поле на всеки няколко дни. Колкото и да не ми харесва да го призная, те наистина задържат тролоците.