Перин поклати глава.
— Имате ли представа колко тролоци има тук?
— То и един е много — изръмжа Абел.
— Може би са около двеста — каза Трам. — Може и да са повече. Навярно са повече. — Господин Каутон го изгледа изненадан. — Сам прецени, Абел. Не знам колко чудовища са избили Белите плащове, но Стражниците твърдят, че те с Айез Седай са довършили близо петдесет, и двама Чезнещи с тях. Но това не намали броя на пожарите и погромите, за които чуваме. Мисля, че трябва да са повече, но ти прецени сам.
Другият мъж кимна тъжно.
— Тогава защо не са нападнали Емондово поле? — попита Перин. — Ако през нощта връхлетят двеста-триста, биха могли да опожарят цялото село и да се оттеглят преди Белите плащове на Стражеви хълм дори да са чули за това. А още по-лесно би било да нападнат Девенов просек. Казахте, че Белите плащове не стигали чак дотам.
— Късмет — промърмори Абел, но в гласа му се усещаше безпокойство. — Просто имаме късмет. Какво друго може да е? Ти накъде биеш, момче?
— Бие натам — намеси се Файле, която се бе приближила до тях, — че трябва да има някаква причина. — Лястовица беше достатъчно по-висока от двата местни коня, за да може девойката да погледне двамата мъже очи в очи. — Виждала съм резултатите от тролокски нападения в Салдеа. Унищожават всичко, което не могат да изгорят, избиват или отвличат хора и добитък, всичко и всички, които са се оказали беззащитни. Винаги търсят там, където е най-слабо, там, където могат да извършат най-много убийства. Баща ми… — Тя прехапа устни, вдиша дълбоко и продължи: — Перин се досети за нещо, за което отдавна е трябвало да се досетите сами. Ако тролоците не са нападнали селата ви, то за това трябва да има някаква причина.
— Мислил съм за това — отвърна тихо Трам, — но не мога да измисля защо. Докато не разберем, късметът е също толкова уместен отговор, колкото всеки друг.
— А може — вметна Верин, приближила се неусетно към групата — просто да е уловка. — Томас продължаваше да се държи малко назад и да оглежда околността със също толкова безпощаден поглед, колкото тези на айилците. Оглеждаше и небето — винаги съществуваше вероятността да се появи някой гарван. За миг Верин замълча и огледа Перин и останалите. — Вестите за непрекъснати беди, за тролоци, ще привлекат хорските погледи към Две реки. Андор със сигурност ще прати войски, а може би и други страни също, при една поява на тролоци толкова далече на юг. Ако Чедата позволят някакви вести да изтекат навън, разбира се. Предполагам, че гвардейците на кралица Мургейз ще бъдат по-щастливи да се натъкнат тук на Белите плащове, отколкото на тролоците.
— Война — промърмори Абел. — Като че ли това, което ни сполетя сега, не ни стига, ами и за война ни говорите.
— Може и това да е — кимна добродушно Верин. — И това може да е. — Изведнъж погълната от някаква нова мисъл, тя се намръщи, измъкна от кесията си писалка със стоманен писец и малка книжка с платнена подвързия, отвори и малка кожена кутийка на колана си, в която държеше шишенце с мастило и фин пясък за подсушаване. Изтри разсеяно писеца в ръкава си и започна да драска по бележника си въпреки явното неудобство да се пише по време на езда. Изглеждаше така, сякаш не бе забелязала, че може да е причинила притеснения. Сигурно наистина не беше.
Господин Каутон продължи да мърмори „Война“ с известно удивление, а Файле утешително постави ръка върху рамото на Перин и го изгледа тъжно.
Господин ал-Тор само изпъшка: той самият беше участвал във война, така беше чувал Перин, макар че не знаеше къде точно и като какъв. Просто някъде извън Две реки, където бе отишъл като млад и се бе върнал след години с жена и дете — Ранд. Малцина от Две реки изобщо бяха излизали извън областта. Перин се съмняваше дали някой от тукашните жители изобщо си има представа какво е война, освен по онова, което бяха чували от амбулантите или от търговците и техните пазачи и кочияши. Той обаче знаеше. Той беше виждал войната, на Томанска глава. Абел беше прав. Това, което ги бе сполетяло, беше преголяма злина, но изобщо не можеше да се сравни с войната.
Може би Верин беше права. И вероятно искаше просто да прекрати празните им разсъждения. Ако тролокските безобразия из Две реки представляваха клопка, то тази клопка трябваше да е предназначена за Ранд и Айез Седай трябваше да го знае. Това беше един от проблемите, свързани с Айез Седай — те можеха да ти подхвърлят многобройни „ако“ и „може би“, докато сам не се убедиш, че са ти казали направо нещо, за което само са намеквали. Е, ако тролоците и този, който ги беше изпратил — някой от Отстъпниците може би — смятаха да хванат в капан Ранд, засега се налагаше да се задоволят само с Перин, не Преродения Дракон, а един прост ковач — а той не смяташе да попада в никакви капани.