Продължиха да яздят мълчаливо в ясната утрин. В този район фермите бяха нарядко, на повече от миля една от друга. До една изглеждаха запуснати, с избуяли в нивите плевели, вратите на плевните се люлееха при всеки по-силен полъх на вятъра. Само една се оказа опожарена и от нея стърчаха само комините, покрити със сажди и щръкнали като черни пръсти от пепелището. Хората, загинали тук — Айелинови, братовчеди на тези, които живееха в Емондово поле — бяха заровени близо до крушовата градина зад къщата. Малцината, които бяха намерили. Наложи се да измъкне с усилие разказа от устата на Абел, а Трам отказа да говори. Изглежда, си мислеха, че това ще го притесни. Той знаеше какво ядат тролоците. Всичко месно. Започна разсеяно да гали секирата си, докато Файле не стисна ръката му. Странно защо, но в момента тя изглеждаше разтревожена. А той си мислеше, че знае повече за тролоците.
Айилците съумяваха да стоят извън полезрението им дори на откритото между горичките, освен когато не пожелаеха да ги видят. Когато Трам започна да възвива на изток, Гаул и двете Деви завиха с тях.
Както бе предвидил господин Каутон, фермата на ал-Сийн се появи пред очите им много преди слънцето да стигне до зенита си. Друга ферма наоколо не се виждаше, макар че далеч на североизток се мяркаха пръснати далече един от друг тънки стълбове пушек. Но защо висяха така изолирани едни от други? Ако дойдеха тролоци, единствената им надежда беше Белите плащове случайно да се озоват наблизо.
Докато мерващата се и отново скриваща се фермерска къща беше все още далече от тях, Трам дръпна юздите и даде с ръка знак на айилците да се приближат, след което ги посъветва да си намерят някое скришно място, където да ги изчакат, докато излязат от фермата.
— За мен и Абел нищо няма да говорят — поясни той, — но вие тримата ще накарате и най-добронамерените да си развържат езиците.
Беше твърде меко казано, при техните странни облекла и копия, още повече заради двете жени. До колчана на всеки от тях висеше по един заек, при все че Перин не разбираше как са могли да намерят време и за лов при това непрекъснато тичане пред конете. Впрочем те изглеждаха по-малко уморени от конете.
— Добре — отвърна Гаул. — Ще си намеря място, където да си изям яденето, и ще следя, докато излезете. — Той се обърна и веднага се затича с дълги крачки. Байн и Чиад се спогледаха, после Чиад сви рамене и двете затичаха след него.
— Те не са ли заедно? — попита бащата на Мат и се почеса по главата.
— Това е дълга история — каза Перин. По-добре, отколкото да им обяснява, че Чиад и Гаул могат да се убият заради кръвна вражда. Надяваше се, че „водната“ им клетва още държи. Каза си, че трябва да попита Гаул какво точно означава „водна клетва“.
Фермата на ал-Сийн беше почти толкова голяма, колкото фермите във вътрешността на Две реки, с три високи плевни и пет навеса за сушене на табак. Кошарата с каменни стени, пълна с черноглави овце, бе широка колкото цяло пасище, оградени с дървени колове дворове отделяха млечните крави от черните теленца. Прасета грухтяха доволно в кочините си, пилета щъкаха навсякъде, а край една голяма локва се поклащаше ято гъски.
Първото странно нещо, което забеляза Перин, бяха момчетата по сламените покриви на къщата и плевните, осем-девет на брой, всички с лъкове и колчани. Щом забелязаха ездачите, те се развикаха и навън наизлязоха жени, които припряно ги заподканяха да се приберат — още преди да извърнат очи да погледнат кой идва. В двора на фермата се сбраха мъже, въоръжени кой с лък, кой с вила или търнокоп, хванали ги като оръжия. Твърде много хора. Прекалено много дори за толкова голяма ферма. Той въпросително погледна господин ал-Тор.
— Джац прибра при себе си хората на братовчед си Уит — обясни Трам. — Защото фермата на Уит е твърде близо до Западния лес. Както и хората на Флан Луин, след като фермата им беше нападната. Белите плащове изтласкаха тролоците преди да са опожарили повечето от плевните му, но Флан реши, че е време да напусне. Добър човек е Джац.
Някои познаха Трам и Абел и мъже и жени ги заобиколиха с усмивки и поздрави. Забелязали това, децата се втурнаха от къщата, последвани от жените, които ги бяха прибрали, и други, току-що наизлезли от кухнята. Имаше представители от всички поколения: от белокосата Астеле ал-Сийн, прегърбена, но използваща тояжката си повече да разбутва хората от пътя си, отколкото да се подпира на нея, до повитото бебенце в ръцете на една едра жена с широка усмивка.
Перин се взря в нея, после бързо извърна глава. Когато бе напуснал Две реки, Лайла Дийрн беше ячко момиче, което можеше да надиграе на Моравата три момчета поред. Само очите и усмивката й си бяха останали същите. Той потръпна. Преди време си беше мечтал да се ожени за Лайла и сега видът й му припомни това чувство. Истината беше, че тя бе държала на това по-дълго от самия него. За щастие, тя беше твърде залисана с бебето си и още по-едрия непознат до нея, за да му обърне много внимание. Перин разпозна и мъжа с нея. Натли Луин. Значи сега Лайла беше Луин. Странно. Нат изобщо не можеше да танцува. Благодарейки на Светлината, че се е отървал, Перин се огледа за Файле.