Елиза ал-Сийн оглади бялата си престилка и се усмихна гробовно на Верин. Макар косата й да беше по-малко посивяла от тази на мъжа й, тя изглеждаше по-стара от Верин, а лицето й бе майчински меко. Най-малкото тя самата, изглежда, смяташе, че може да й е майка.
— За нас е чест под покрива ни да отседне истински учен, но все пак Джац е прав — каза тя твърдо. — Вие наистина сте добре дошли тук, но когато напуснете, трябва веднага да отидете в едно от селата. Пътуването по тукашните места никак не е безопасно. Същото важи и за вас, милейди — добави тя към Файле. — Тролоците не са нещо, което две жени би трябвало да срещнат само с шепа мъже за закрила.
— Ще помисля за това — отвърна спокойно Файле. — Благодаря ви за съвета. — И отпи от чая също така безгрижно като Верин, която отново беше започнала да записва нещо в книжката си, после взе една масленка, предложена й от младо момиче от семейството на ал-Сийн, което приклекна почтително и силно се изчерви, като през цялото време гледаше Файле с широко отворени от възхита очи.
Перин неволно се ухили. С тази зелена копринена рокля за езда всички я взимаха за дама от благороднически потекло, но и той бе длъжен да признае, че тя играе ролята си с чар. Момичето едва ли щеше да се възхищава толкова, ако я видеше кипнала, когато езикът й можеше да засрами и най-грубия кочияш.
Госпожа ал-Сийн се обърна към мъжа си и поклати глава — Файле и Верин, изглежда, нямаше да се убедят. Джац погледна към Томас.
— Вие не можете ли да ги убедите?
— Аз отивам там, където тя ми каже — отвърна Томас. Макар да седеше кротко с чашата чай в ръка, Стражникът изглеждаше готов всеки миг да скочи и да извади меча си.
Господин ал-Сийн въздъхна и пренасочи вниманието си.
— Перин, повечето от нас сме те срещали в Емондово поле. Познаваме се, така да се каже. Поне те познавахме, допреди да избягаш преди година време. Чухме някои обезпокоителни неща за теб, но предполагам, че Трам и Абел нямаше да са с теб, ако тези неща бяха верни.
Съпругата на Флан, Адине, пълничка жена със завидно самочувствие, рязко изсумтя.
— Аз и за Трам и Абел съм чувала някои неща. Както и за момчетата им, дето хукнали с Айез Седай. С Айез Седай! Цяла дузина! Помните как Емондово поле беше опожарено до основи, нали? Светлината знае само какво са направили. А освен това отвлекли и щерката на ал-Вийр.
Флан поклати примирено глава и погледна извинително Джац.
— Ако вярваш на това — каза кисело Уит, — ще повярваш на всичко. Преди две седмици говорих с Марин ал-Вийр и тя ми каза, че дъщеря й тръгнала по своя воля. А Айез Седай е била само една.
— Ти какво предлагаш, Адине? — Елиза ал-Сийн постави юмруци на кръста си. — Хайде, кажи си го. — Все едно че каза: „Само да си посмяла!“
— Не съм казала, че го вярвам — възрази намусено Адине. — Казах, че го чух. Има много въпроси. Чедата не са се хванали с тия тримата ей така, за нищо.
— Ако се опиташ поне веднъж да послушаш — отвърна й твърдо Елиза, — може и да чуеш някой и друг отговор. — Адине се захвана да си оправя полите, продължавайки да мърмори под нос, но не се обади повече.
— Някой друг има ли да каже нещо? — попита Джац с едва прикрито нетърпение и след като никой не проговори, продължи: — Перин, никой тук не вярва, че си Мраколюбец повече, отколкото вярваме, че Трам или Абел са такива. Въпреки това, Перин, смятам, че имаме право да чуем защо Белите плащове твърдят, че си такъв. Те обвиняват теб, както и Мат Каутон и Ранд ал-Тор, че сте Мраколюбци. Защо?
Файле отвори уста ядосана, но Перин й махна да замълчи. Покорството й го изненада и той се взря в нея за миг, преди да заговори. Да не би да се беше разболяла?
— На Белите плащове не им трябва много, господин ал-Сийн. Ако не им се кланяш, не коленичиш и не им правиш път, значи си Мраколюбец. Не знам защо смятат Ранд и Мат за такива. — Това си беше чистата истина. Ако Белите плащове знаеха, че Ранд е Преродения Дракон, това за тях щеше да е повече от достатъчно, но нямаше как да го знаят. А Мат напълно го объркваше. Трябваше да е работа на Фейн. — Колкото до мен, аз убих неколцина от тях. — Странно, но ахканията, които изпълниха стаята, не го накараха да трепне. — Те убиха един мой приятел и щяха да убият и мен. Не можех да им го позволя. В общи линии, това е.
— Мога да те разбера — каза замислено Джац. Дори и след появата на тролоците хората на Две реки не бяха навикнали с убийствата. Преди много години една жена беше убила мъжа си, защото искала да се омъжи за друг — това беше последният случай, при който човек в Две реки беше умрял от насилие, доколкото знаеше Перин. До идването на тролоците.