— Чедата на Светлината — каза Верин — са много добри в едно нещо. Да накарат хора, които цял живот са били съседи, да започнат да се подозират едни други. — Цялото множество във фермата се извърна към нея, някои закимаха.
— Чувам, че с тях бил един човек — каза Перин. — Падан Фейн. Амбулантът.
— И аз го чух — каза Джац. — Чух, че сега се представял под друго име.
Перин кимна.
— Ордийт. Но Фейн или Ордийт, тъкмо той е Мраколюбец. Това поне си го призна лично. Призна, че той е довел тролоците в Зимната нощ миналата година. А сега язди с Белите плащове.
— Много ти е лесно на теб да го твърдиш — сопна се Адине Луин. — Така всеки можеш да наречеш Мраколюбец.
— А ти на кого вярваш? — каза Томас. — На ония, които дойдоха преди няколко седмици тук, задържаха хора, които познаваш, и изгориха фермите им? Или на един младеж, който е отрасъл тук?
— Аз не съм Мраколюбец, господин ал-Сийн — каза Перин. — Но ако искате да си отида, ще си отида.
— Не — бързо се намеси Елиза и стрелна мъжа си с многозначителен поглед. А когато погледна Адине, очите й бяха като лед и Адине преглътна онова, което се канеше да каже. — Не. Вие сте добре дошли да останете тук колкото пожелаете. — Джац се поколеба, но после кимна в съгласие. Тя пристъпи, погледна седналия Перин и положи ръце на раменете му. — Моите съболезнования — рече тя тихо. — Баща ти беше добър човек. С майка ти бяхме приятелки, чудесна жена беше. Знам, че тя би искала да останеш с нас, Перин. Чедата рядко идват насам, а и да дойдат, момчетата по покривите ще ни предупредят достатъчно навреме, за да те скрием на тавана. Тук ще си в безопасност.
И го мислеше. Наистина го мислеше. А когато Перин вдигна очи към господин ал-Сийн, той отново кимна.
— Благодаря ви — рече Перин със стиснато гърло. — Но аз имам… да свърша някои неща.
Тя въздъхна и леко го потупа.
— Разбира се. Просто гледай тези неща да не те доведат до… да не пострадаш. Какво пък, мога поне да те отпратя с пълен стомах.
Нямаше достатъчно маси, за да седнат всички, затова раздадоха купи с агнешка яхния и комати пухкав хляб, с молби да внимават да не окапят, и всички ядоха кой където беше застанал. Преди още да са привършили с яденето едно длъгнесто момче с китки, стърчащи от ръкавите му, и лък, който беше по-висок от него, изтопурка в стаята. Перин си помисли, че е Уин Луин, но не можеше да е сигурен — нали момчетата на тази възраст растат бързо.
— Идва лорд Люк — извика възбудено момчето. — Идва самият лорд Люк.
Глава 33
Нов вътък в Шарката
Самият лорд Люк се появи почти по петите на момчето. Висок, широкоплещест мъж на средна възраст с твърдо ъгловато лице и тъмночервеникава коса, леко посребряла по слепоочията. В тъмносините му очи се долавяше нескрита надменност и той определено приличаше на благородник от главата до петите с фино скроения си зелен сюртук, дискретно извезан със златни спирали по ръкавите, и с ръкавиците си, изтъкани от златни нишки. Ножницата на меча му също беше инкрустирана със злато, както и върховете на изрядно лъснатите му ботуши. Дори стъпките му през входа на помещението излъчваха величие. Още от пръв поглед Перин изпита към него пълно презрение.
Всички ал-Сийнови и Луинови се втурнаха вкупом да поздравят лорда — мъже, жени и деца — обкръжиха го с усмивки, поклони и приклякания, бърбореха един през друг за честта, с която ги е удостоил с присъствието си, великата чест да бъдат посетени от един Ловец на Рога. Това, изглежда, беше най-възбуждащото. Един лорд под покрива им можеше и да е възбуждащо събитие, но един от онези, които се бяха заклели да дирят легендарния Рог на Валийр — виж, това беше материал за приказки, и то не какви да е. Перин не бе виждал хората от Две реки да се умилкват на някого, но тези тук не бяха далече от това.
Въпросният лорд Люк възприемаше всичко това като нещо дължимо, дори като поредната досада, с която трябва да се примири. Селският народ, изглежда, не забелязваше това или просто не можеше да разпознае този леко отегчен израз и тази леко снизходителна усмивчица. Може би просто смятаха, че това е обичайното поведение на лордовете. В интерес на истината, мнозина мислеха така, но Перин се жегна, че гледа тези хора — своите хора — да се примиряват с това.
След като шумотевицата поутихна, Джац и Елиза представиха другите си гости — всички, с изключение на Трам и Абел, които вече се бяха запознавали с него — на лорд Люк от Чиенделна, като поясниха, че лордът ги е съветвал как да се защитават от тролоците и че ги е окуражавал да се защитават и от Белите плащове — да защитават себе си. От останалата част на помещението се понесе одобрително мърморене. Ако Две реки решаха да си изберат крал един ден, лорд Люк щеше да се радва на пълната подкрепа на ал-Сийнови и Луинови. Той също го знаеше. Отегченото му снизхождение обаче не се задържа дълго.