— Да се местя в Емондово поле? Че аз и сега съм твърде далече да мога да погледна нивите си!
— Аз и сега не знам как ще се оправя с жътвата!
— …ако падне дъжд…
— …после да вдигам пак…
— …табакът ще се съсипе…
— …да оставя стрижбата…!
Юмрукът на Перин, треснал в лавицата на камината, ги прекъсна.
— Не съм видял утъпкана или опожарена нива, нито подпалена къща или плевня, ако там не е имало хора. Тролоците идват заради хората. Но ако все пак я подпалят? Зърното може отново да се посее. Камъкът, хоросанът и дървото могат да се възстановят. Но това можеш ли го възстанови? — Той посочи бебето в ръцете на Лайла, при което тя притисна детенцето към гърдите си и го погледна с гняв, сякаш той се канеше да й го вземе. Надигна се тревожен ропот.
— Да напуснем — промърмори Джац и поклати глава. — Не знам, Перин.
— Изборът е ваш, господин ал-Сийн. Земята ще си е тук и като се върнете. Тролоците не могат да я отнесат. Помислете дали може да се каже същото за семейството ви.
Стаята забръмча като кошер. Много от жените загълчаха мъжете си, главно онези, за чиито поли се държаха по едно-две деца. Никой от мъжете не се захвана да спори.
— Интересен план — каза Люк и изгледа продължително Перин. По лицето му не можеше да се разбере дали го одобрява. — Ще следя да видя как ще се развие. А сега, господин ал-Сийн, трябва да си тръгвам. Отбих се само да видя как сте. — Джац и Елиза го изпратиха до вратата, но останалите бяха твърде заети с обсъжданията си, за да му обърнат много внимание. Люк излезе, стиснал здраво устни. Перин имаше чувството, че заминаванията му доскоро са били не по-малко пищни от пристиганията.
Щом го отпрати, Джац се запъти към Перин и каза:
— Доста смел е планът ти. Трябва да призная, че никак не съм склонен да си оставя фермата, но приказките ти са разумни. Не знам само Чедата как ще погледнат на това. Те ми се струват много недоверчиви. Може да помислят, че кроим нещо срещу тях, като разберат, че се сбираме.
— Да си мислят — отвърна Перин. — Едно село, пълно с хора, спокойно може да се възползва от съвета на Люк и да им каже да си гледат работата. Или смятате, че е по-добре да останете уязвими, само за да си спечелите благоволението на Белите плащове?
— Не, разбирам те. Убеди ме. А и всички останали, струва ми се.
Изглежда, така си беше. Мърморенето скоро заглъхна, но само защото всички като че ли се бяха съгласили. Дори Адине, която гръмко нареждаше на дъщерите си веднага да стягат багажа за заминаване, кимна на Перин в знак на одобрение.
— Кога смятате да тръгнете? — обърна се Перин към Джац.
— Веднага щом всички се приготвят. Можем да се доберем до фермата на Джон Гаелин на Северния път преди залез. Ще предам на Джон какво си казал, и на всички до Емондово поле. По-добре там, отколкото в Стражеви хълм, ако искаме да сме по-далеч и от Белите плащове, и от тролоците. — Джац почеса редките косми по темето си. — Виж, Перин, не вярвам Чедата да посегнат всъщност на Нати Каутон и на момичетата, или на Люханови, но все пак се тревожа. Ако си помислят, че заговорничим, кой може да каже какво ще направят?
— Смятам да ги освободя колкото мога по-скоро, господин ал-Сийн. Както и всички задържани от Белите плащове, впрочем.
— Смел план — повтори Джац. — Е, аз тогава да накарам хората да се раздвижат, ако искам да ги отведа при Джон преди залез. Върви със Светлината, Перин.
— Много смел план — каза Верин, щом господин ал-Сийн се забърза навън да дава нареждания да приготвят фургоните и хората да вземат това, което могат да носят. Килнала глава, тя изгледа Перин с не по-малко любопитство, отколкото Файле — Файле го гледаше така, сякаш никога досега не беше го виждала.
— Не разбирам защо всички го наричат така — каза той. — „План“, искам да кажа. Оня Люк говореше глупости. Да оскърбяват Белите плащове пред вратите си. Момчета по покривите да гледат за тролоци. Все едно сами да си отворят портите за бедствието. Само им го изтъкнах. Трябвало е да го направят още от самото начало. Този човек… — Въздържа се да каже, че Люк го беше подразнил. Не и в присъствието на Файле. Можеше да го разбере погрешно.
— Разбира се — отвърна спокойно Верин. — Не съм имала възможност да наблюдавам как действа преди. Или може би съм имала, но не съм знаела.
— За какво говорите? Какво да наблюдавате, че действа?
— Перин, когато пристигнахме, тези хора бяха готови да се държат тук на всяка цена. Ти им обясни нещата разумно и със силно чувство, но мислиш ли, че ако същото беше казано от мен, щяха да се помръднат, или от Трам или Абел? От всички нас ти най-добре би трябвало да знаеш колко опърничави могат да са хората на Две реки. А ти промени хода на събитията, който щеше да последва в Две реки без теб. Само с няколко думи, изречени в миг на… раздразнение? Тавирен наистина притеглят хорските съдби към собствената си шарка. Забележително. Наистина се надявам да имам възможност отново да понаблюдавам Ранд.