Перин сложи край на това, като ги раздели на две приблизително равни групи и постави начело съответно Данил и Бан, което, разбира се, предизвика известно ръмжене в началото. Ал-Дайови смятаха, че водачите им трябва да се изберат по възраст — понеже Били ал-Дай беше най-големият от всички с цяла година, докато други изтъкваха Хю Марвин като най-добър следотърсач, а пък Кенли Ейхан бил ходил в Стражеви хълм много пъти, още преди да се появят Белите плащове, така че познавал пътищата около селото. Изглежда, всички смятаха ставащото за обикновена лудория. Фразата на Тел за показване на непокорство се повтори неведнъж.
Най-накрая Перин, едва сдържайки яда си, накара всички да спрат на една поляна.
— Това не ви е игра, нито танц на Бел Тин. Ще правите каквото ви се каже, иначе се връщате вкъщи. Бездруго не знам каква е ползата от вас и нямам намерение да оставя да ви избият само защото си въобразявате, че знаете какво правите. А сега се подредете и млъкнете. Забръмчали сте ми като Женски кръг, напъхан в гардероб.
Те мигом се подчиниха и се подредиха в две колони зад Бан и Данил. Уил и Били се бяха намръщили обидено, но каквито и възражения да имаха, ги премълчаха. Файле кимна одобрително на Перин, Томас също. Верин гледаше всичко това с гладко, неразгадаемо лице — несъмнено мислеше, че наблюдава действията на един истински тавирен. Перин не сметна за необходимо да й обяснява, че просто прави това, което според него би направил един шиенарец, когото той познаваше, един войник на име Юно, макар че несъмнено Юно на негово място щеше да ги изкомандва с доста по-грубовати изрази.
С приближаването им към Стражеви хълм все по-често започнаха да се появяват ферми, струпани все по-близо една до друга, както в близост до Емондово поле, като непрекъсната черга от разделени с плетове ниви, разделени с тесни синури, пътеки и черни коларски пътища. Въпреки спиранията им в четирите ферми, все още беше светло, хората все още работеха по нивите и момчетата водеха стада овце и добитък от пасищата за нощувка. В такива дни никой нямаше да остави животните си на открито.
Трам предложи Перин да престане да предупреждава хората и той се съгласи, макар и с неохота. Тук всички щяха да се запътят към Стражеви хълм и по този начин да вдигнат по тревога Белите плащове. Двадесетина души, яздещи заедно по околните пътища, привличаха достатъчно погледи, въпреки че повечето хора, изглежда, бяха твърде улисани в работата си, за да им обърнат внимание. Но рано или късно това трябваше да стане и колкото по-рано — толкова по-добре. Докато хората оставаха сами в околностите, нуждаейки се от закрилата на Белите плащове, Чедата щяха да държат на позициите си в Две реки и нямаше да са склонни да отстъпят.
Перин следеше зорко за някакви признаци за патрули на Белите плащове, но ако се изключеше един облак прах, понесъл се по Северния път, не забеляза други.
Трам и Абел знаеха една горичка, която осигуряваше добра гледка към стана на Белите плащове — шубрак от млади дъбови дръвчета, ясен и клен, покриващ три-четири хайда на малко повече от миля югозападно от Стражеви хълм, над открита поляна. Бързо влязоха в горичката откъм юг. Перин можеше само да се надява, че никой не е забелязал приближаването им, че никой няма да се учуди защо не са излезли от шубрака и да започне да го обсъжда.
— Останете тук — заръча той на Уил и останалите младежи. — Дръжте лъковете си готови за стрелба и се пригответе да побегнете, чуете ли вик. Но не тръгвайте, без да сте ме чули да викам. И ако някой от вас вдигне шум, ще му смачкам главата като на наковалня. Дошли сме тук да огледаме, а не да привличаме вниманието на Белите плащове, като тъпчем наоколо като слепи бичета. — Те заопипваха нервно лъковете си и закимаха в отговор. Като че ли започваше да им просветва вече с какво са се захванали. На Чедата на Светлината сигурно никак нямаше да им хареса да разберат, че хора от Две реки яздят наоколо, при това въоръжени.
— Ти да не си служил войник? — запита го тихо озадачената Файле. — Някои от… пазачите на баща ми говореха по същия начин.
— Ковач съм — засмя се Перин. — Просто съм чувал как говорят войниците. Но, изглежда, върши работа. — Дори Уил и Били се озъртаха неспокойно и почти не смееха да помръднат.