— Никога няма да те остави на мира — промърмори тя. Венчето червени свенливчета, което бе оставил на седлото си, висеше на китката й.
— Айез Седай никога не те оставят на мира — каза той.
Тя го погледна предизвикателно.
— Решил си да ги измъкнеш още тази нощ, нали?
Наистина трябваше да го направи сега. Защото слухът вече се разнасяше и хората знаеха, че е тук. Може би Белите плащове въпреки това нямаше да наранят пленниците си. Може би. На милостта на Белите плащове можеше да разчита толкова, колкото да вярва, че би могъл да вдигне кон. Погледна Гаул и той му кимна.
— Трам ал-Тор и Абел Каутон се движат доста добре за влагоземци, а тези Бели плащове са твърде вдървени, за да забележат всичко, което се движи в тъмното. Смятам, че очакват враговете им да се появят в голямо количество и на открито.
Чиад извърна сивите си присмехулни очи към айилеца.
— Да не си решил да се движиш като вятъра бе, Каменно куче? Много ще е забавно да видим как едно Каменно куче се движи леко. Като освободим със сестра ми по копие затворниците, май ще трябва да се връщаме за теб, ако се окажеш твърде стар, за да си намериш сам пътя назад. — Байн я докосна по ръката и тя погледна изненадано огненокосата жена, после леко се изчерви.
Перин си пое дълбоко дъх. Ако кажеше на Файле, че не иска да тръгне с него, Байн и Чиад със сигурност също нямаше да дойдат. Те продължаваха да изтъкват, че са с нея, а не с него. Може би Файле също. Може би двамата с Гаул щяха да се справят сами, но не виждаше как ще я накара да остане, ако тя не се съгласеше. Файле си беше Файле и ако поискаше, просто щеше да се запромъква след тях.
— Ти оставаш плътно до мен — каза й той твърдо. — Искам да спася пленници, а не да дам на Белите плащове още един.
Засмяна, тя коленичи до него и го сръга с рамо.
— Да остана плътно до теб звучи чудесно. — И нахлузи венчето червени цветя на главата му. Байн се изкикоти.
Перин извъртя очи нагоре. Виждаше само края на венчето, увиснало над челото му. Сигурно изглеждаше като пълен глупак. Но го остави.
Слънцето се плъзна надолу бавно като пчела по мед. Абел донесе малко хляб и сирене — в края на краищата се оказа, че повече от половината кандидат-герои не бяха се сетили да си вземат храна — и те започнаха да се хранят. Скоро настъпи нощта, осветена от вдигналата се вече високо луна, полуприкрита от перестите облаци. Перин чакаше. В лагера на Белите плащове светлините загаснаха, също и в Стражеви хълм. Той сбра около себе си Трам, Файле и айилците. Различаваше ясно лицата на всички. Верин стоеше достатъчно близо, за да може да чува. Абел и Томас бяха с младежите от Две реки.
Чувстваше се доста неловко да им дава указания, затова беше кратък. Трам трябваше да държи всички готови да препуснат в момента, в който той се върне с пленниците. Белите плащове щяха да се впуснат да ги преследват веднага щом разберяха какво става, затова имаха нужда от убежище. Трам знаеше едно — изоставена ферма в края на Западния лес.
— Постарайте се да не убивате никого, ако можете — предупреди Перин айилците. — Белите плащове ще са достатъчно разгорещени от това, че са загубили пленниците си. Но ако изгубят и от своите хора, и слънцето ще подпалят. — Гаул и Девите кимнаха, сякаш горяха от нетърпение. Странни хора. Скоро тримата изчезнаха в нощта.
— Внимавай — каза му тихо Верин, когато той метна лъка на рамото си. — Да си тавирен не означава, че си безсмъртен.
— Знаеш ли, Томас също щеше да ни е от полза.
— Нима смяташ, че един в повече е от значение? — отвърна тя замислено. — Освен това имам друга работа за него.
Той поклати глава и започна да се измъква от горичката на лакти и колене. Файле пълзеше плътно до него. Тревата и полските цветя бяха израснали достатъчно високо, за да ги прикрият. Радваше се, че тя не може да види лицето му. Беше ужасно уплашен. Не за себе си, но ако на нея й се случеше нещо…
Запълзяха през откритото пространство като още две лунни сенки и се спряха по сигнал на Перин на десетина крачки от пътеката, по която крачеха стражите, малко пред първата редица палатки. Двама от тях се озоваха един пред друг съвсем близо, изтопуркаха и спряха.
— В нощта произшествия няма — обяви единият. — Светлината дано ни освети и защити от Сянката.
— В нощта произшествия няма — отзова се другият. — Светлината дано ни освети и защити от Сянката.
Обърнаха се кръгом и закрачиха отривисто, без да поглеждат нито наляво, нито надясно.
Перин ги остави да изминат дузина крачки, след което докосна рамото на Файле и се надигна. Стъпвайки почти на пръсти, те бързо се втурнаха през палатките и отново залегнаха зад първата редица. Вътре мъжете хъркаха или мърмореха в съня си. Като се изключи това, в лагера цареше тишина. Стъпките на нощната стража отекваха съвсем ясно. Миришеше на загасени огньове, на зебло, на коне и на хора.