— Къде е той? Какво сте му направили?
Ревът закова Ранд на място. Мъжът с коса като пламъци, Куладин, стоеше на една щръкнала от склона гранитна канара. Останалите от клана Шайдо се бяха струпали в основата й, всички загледани в Ранд и Мат. Някои бяха забулени.
— За какво говориш? — извика в отговор Ранд. Гласът му излезе хриплив от жаждата.
Очите на Куладин се изцъклиха от ярост.
— Мурадин, влагоземецо! Той влезе два дни преди вас, но ето, че вие излязохте първи. Не може той да се е провалил, след като вие оцеляхте! Сигурно сте го убили!
На Ранд му се стори, че чува вик откъм лагера на Мъдрите, но преди да е успял и да примигне, Куладин се изпъна като нападаща змия и запокити копие право срещу него. Други две полетяха зад неговото от айилците в основата на канарата.
Ранд инстинктивно посегна към сайдин и изкования от плам меч. Острието засвистя в ръцете му — „Вихрушка сред планината“; стойка, наречена така съвсем на място — и сряза две от копията наполовина. Завъртялото се в ръцете на Мат черно копие едва успя да отклони третото.
— Доказателство! — изрева Куладин. — Влезли са в Руйдийн въоръжени! Вижте кръвта по тях! Те са убили Мурадин! — Още докато говореше, той метна ново копие, последвано този път от още дузина.
Ранд се хвърли настрани, едва забелязвайки с периферното си зрение как Мат отскача на другата страна, и още преди да паднат на земята, копията се събраха там, където доскоро се намираше Ранд. Той се превъртя, за да се изправи, и видя, че всички копия се бяха забили в каменистата земя. В съвършен кръг, обграждайки мястото, от което беше отскочил. За миг дори Куладин замълча слисан.
— Спрете! — извика Баир и се затича надолу. Дългата й бухнала пола не й пречеше повече от възрастта й; въпреки бялата си коса тя се носеше надолу като младо момиче, при това люто разгневено момиче. — Мирът на Руйдийн, Куладин! — Тънкият й глас беше като желязна тояга. — На два пъти се опита да го нарушиш. Още веднъж, и ще те обявя извън закона! Дума ти давам! Ти, както и всеки друг, който посмее да вдигне ръка! — Тя се закова на място пред Ранд, с лице към воините на Шайдо, вдигнала меха с вода над главата си, сякаш се канеше да ги подхване с него като със суровица. — Нека този, който не ми вярва, да вдигне оръжие! Ще бъде лишен от заслон според Договора за Руйдийн и ще му бъде отказана твърд, стоянка и шатра. Собствената му септа ще го подгони като див звяр.
Част от Шайдо припряно разбулиха лицата си — част само, — но Куладин все още не беше разубеден.
— Те са въоръжени. Баир! Влезли са с оръжие в Руйдийн! Това е…
— Млък! — Баир размаха юмрук към него. — Ти ли смееш да ми говориш за оръжия? Ти, който рушиш мира на Руйдийн и се опита да убиеш с оголено пред света лице? Никакви оръжия не взеха със себе си — аз съм свидетелка. — Тя бавно се извърна, но погледът, който хвърли на Ранд и Мат, ни най-малко не беше по-мек от този, с който бе удостоила Куладин. Направи гримаса, забелязала странното копие с меч вместо острие в ръцете на Мат, и промърмори:
— Това в Руйдийн ли го намери, момче?
— Дадоха ми го, старице — изръмжа дрезгаво в отговор Мат. — Платих си за него и съм решен да го задържа.
Тя изсумтя.
— Двамата изглеждате така, сякаш сте се въргаляли в ножотрън. Какво… Не, можете да ми го кажете и по-късно. — Измеря с очи изкования от Силата меч на Ранд и потръпна. — Махни го това. И им покажи знаците преди този глупак Куладин отново да ги е подкокоросал. С този негов буен нрав току-виж изкарал целия си клан извън закона, без окото да му мигне. Бързо!
За миг той зяпна в нея. Знаци ли? После си спомни какво му беше показал веднъж Руарк — белегът на човек, оцелял от Руйдийн. Остави меча си да се стопи във въздуха, развърза маншета на ризата си и нави ръкава до лакътя.
Около долната част на ръката му се извиваше фигура, подобна на онази на знамето на Дракона — виеща се фигура със златна грива, покрита със златни и пурпурни люспи. Очакваше го, разбира се, но въпреки това се изуми. Това нещо сякаш бе част от кожата му, все едно че самото несъществуващо създание беше проникнало в него. Не усещаше нищо особено на ръката си, но въпреки това люспите блестяха под слънчевите лъчи като излъскан метал; помисли си, че ако докосне тази златна грива над китката си, ще усети всеки неин косъм.