Вдигна ръката си, за да могат да я видят Куладин и хората му. Сред Шайдо се надигна ропот на изумление, а Куладин се озъби беззвучно. Броят на мъжете около основата на гранита се увеличи от още Шайдо, стекли се от палатките си. Руарк стоеше с Хейрн и неговите Джиндо малко по-нагоре по склона — те наблюдаваха бдително Шайдо, както и Ранд, с тръпка на очакване, която не отслабна от вдигнатата му ръка. Лан стоеше по средата между двете групи, положил длани върху дръжката на меча си, с лице като острие на мълния.
Тъкмо когато Ранд започна да осъзнава, че айилците очакват нещо повече, Егвийн и другите три Мъдри се приближиха до него, забързани надолу по склона. Айилките изглеждаха възмутени от това, че им се налага да бързат, и не по-малко ядосани от Баир. Амис насочи гневния си поглед към Куладин, докато златокосата Мелайне загледа обвинително Ранд. А Сеана направо изглеждаше готова да дъвче камъни. Егвийн, увила косата и раменете си с шала, поглеждаше ту към Мат, ту към него отчасти ужасена, отчасти сякаш не бе очаквала да ги види повече.
— Глупак — измърмори Баир. — Всички знаци. — Тя хвърли меха на Мат, сграбчи дясната ръка на Ранд, оголи ръкава му и разкри огледален двойник на образа на лявата му ръка. Дъхът му секна и след това излезе на дълга въздишка. А тя като че ли се крепеше на острието на бръснач, между облекчението и опасението. Не можеше да се сбърка: беше се надявала да види втория белег, но въпреки това наличието му я изплаши. Въздишките на Амис и другите две Мъдри отекнаха почти едновременно с нейната. Странно му беше да види айилките изплашени.
Ранд за малко да се разсмее. Не че му беше толкова весело.
„Дваж и дваж ще бъде той белязан“ — това казваха Пророчествата за Дракона. По една чапла, жигосана на всяка длан, а сега и тези неща. Едното от двете непривични същества — Дракони, както ги наричаше Пророчеството — трябваше да бъде „заради отдавна загубено възпоминание“. Руйдийн със сигурност го предлагаше — загубената история на произхода на айилците. А другото беше заради „цената, която трябва да плати“. „Колко ли ми остава до деня на разплащането?“ — зачуди се той. — „И колко хора ще се наложи да платят заедно с мен?“ Винаги се налагаше и други да плащат, дори когато се мъчеше да плаща сам.
Изплашена или не, Баир не се спря, докато не размаха над главата му и тази ръка, и обяви с висок глас:
— Вижте всички нещо невиждано досега. Избран е Кар-а-карн, вожд на вождовете. Роден от Дева, той е дошъл със зората от Руйдийн, според пророчеството, за да обедини Айил! Започнало е изпълването на пророчеството!
Реакцията на останалите айилци съвсем не бе тази, която Ранд бе очаквал. Куладин се загледа в него с още по-голяма омраза, доколкото това беше възможно, след което скочи от скалата и се закатери по склона, за да се скрие сред шатрите на Шайдо. Самите Шайдо започнаха да се пръскат, поглеждайки към Ранд с неразгадаеми физиономии, преди да тръгнат към шатрите си. Хейрн и воините от септата Джиндо без никакво колебание сториха същото. След няколко мига остана само Руарк, който очевидно бе разтревожен. Лан се приближи до вожда на клана. Ако се съдеше по лицето му, Стражникът сякаш изобщо не забелязваше Ранд. Ранд вече не беше и много сигурен какво точно беше очаквал, но едва ли беше точно това.
— Да ме изгори дано! — промърмори Мат. Той, изглежда, едва сега осъзна, че държи мях с вода. Дръпна запушалката и надигна високо меха, оставяйки да изтече почти толкова количество по лицето му, колкото в гърлото му. Когато най-после го свали, погледна отново дамгите по ръцете на Ранд, поклати глава, повтори: „Да ме изгори дано!“ и подаде меха на приятеля си.
Ранд беше зяпнал вцепенен в айилците, но с охота прие подадената му вода. Гърлото го заболя от първите глътки — толкова беше пресъхнало.
— Какво стана с вас? — настоя Егвийн. — Мурадин ли ви нападна?
— Забранено е да се говори за това, което става в Руйдийн — рязко се намеси Баир.
— Не е Мурадин — отвърна Ранд. — Къде е Моарейн? Очаквах, че тя първа ще ни посрещне. — Той отри лицето си; от ръката му се посипаха черни люспи засъхнала кръв. — За пръв път не би ме интересувало дали ме пита преди да ме Цери.
— Мен също — каза дрезгаво Мат и залитна. — Вие ми се свят.
Егвийн сгърчи лице.
— Тя все още е в Руйдийн, предполагам. Но щом вие излязохте, тя също може би ще се върне. Тръгна веднага след вас. Както и Авиенда. Толкова дълго ви нямаше всички.
— Моарейн е отишла в Руйдийн? — възкликна Ранд невярващо. — И Авиенда? Но защо… — Умът му внезапно засече какво беше казала тя току-що. — Какво искаш да кажеш с това „толкова дълго“?