— Това е седмият ден — отвърна тя. — Седмият ден, откакто всички вие слязохте в долината.
Ръцете му изтърваха меха. Сеана го сграбчи и отново го вдигна, преди по каменистия склон да изтекат повече от няколко капки от скъпоценното му за Пустошта съдържание. Ранд почти не забеляза това. Седем дни! Всичко можеше да се случи за седем дни. „Може би вече се приближават към мен и се досещат какво съм замислил. Трябва да действам. Бързо. Трябва на всяка цена да ги изпреваря. Не съм дошъл толкова далече, за да се проваля.“
Всички се бяха втренчили в него, дори Руарк и Мат, и грижата бе изписана с големи букви на лицата им. Грижа и опасение. Нищо чудно. Кой можеше да каже какво би му хрумнало да направи всеки миг и доколко все още е с разума си? Само Лан не промени каменното си изражение.
— Нали ти казах, че беше Авиенда, Ранд. Гола, както майка я е родила. — В гласа на Мат се долавяше болезнен хрип.
— И колко време остава, докато Моарейн се върне? — попита Ранд. Щом беше влязла по същото време, значи беше време и тя да се върне скоро.
— Ако не се завърне до десетия ден — отговори му Баир, — няма да се върне никога. Никой досега не се е завръщал след десетия ден.
Още три дни, може би. Още три дни, след като беше загубил вече седем. „Да ми дойдат само. Няма да се проваля!“ Едва се сдържа да не се озъби.
— Вие владеете Силата. Една от вас поне може да я прелива. Видях как подмятахте Куладин. Ще Изцерите ли Мат?
Амис и Мелайне размениха погледи, които не можеше да нарече другояче освен печални.
— Нашите пътеки са тръгнали в други посоки — отвърна със съжаление Амис. — Има Мъдри, които могат да правят това, за което молиш, донякъде, но ние не сме от тях.
— Какво значи това? — сопна се той сърдито. — Та вие можете да преливате досущ като Айез Седай. Защо да не можете да го Изцерите? Преди всичко, тъкмо вие не желаехте да му позволите да отиде в Руйдийн. Да не би да смятате, че можете да го оставите да загине заради това?
— Ще оцелея — отрони Мат, но присвиваше очи от болка. Егвийн докосна с ръка рамото на Ранд.
— Не всички Айез Седай могат да Церят добре — промълви тя утешително. — Най-добрите Церителки са от Жълтата Аджа. Шериам, Наставничката на новачките, не може да Цери нищо по-сериозно от лек оток или плитка рана. И две жени не могат да се намерят, които да притежават точно едни и същи Таланти или дарби.
Тонът й го подразни. Не беше някакво глезено детенце, което да трябваше да успокояват. Той изгледа Мъдрите навъсено. Все едно дали не можеха, или просто не искаха, той и Мат трябваше да изчакат Моарейн. Стига да не бяха я убили онези мехури на злото, онези създания от прах. „Те не биха могли да я спрат. Тя би могла с преливане да си проправи път през тях. Тя знае какво прави; не й се налага да го решава на всяка стъпка като мен.“ Но тогава защо все още не се беше върнала? Защо беше заминала, преди всичко, и защо той не беше я видял там? Глупав въпрос. Стотици хора можеха да се намират в Руйдийн едновременно, без да се забележат един-друг. Твърде много въпроси и никакви отговори, преди тя да се върне, подозираше Ранд. Ако и тогава ги получеше.
— Имаме билки и мехлеми — каза Сеана. — Хайде да излезем от слънцето и ще се погрижим за раните ви.
— Да излезем от слънцето — промърмори Ранд. — Ха! — Държеше се грубо, но не го интересуваше. Защо все пак Моарейн беше отишла в Руйдийн? Да повярва, че тя ще се откаже да го подтиква натам, накъдето самата тя смяташе, че е най-добре, беше все едно да повярва, че Тъмния ще възприеме неговите убеждения. Щом е била там, възможно ли е да е повлияла на онова, което бе видял? Да го е изменила по някакъв начин? Ако тя изобщо заподозреше какво се кани да прави…
Той понечи да тръгне към палатките на Джиндо — хората на Куладин едва ли щяха да са склонни, меко казано, да му предложат място за отдих — но Амис го извърна към равната площадка малко по-нагоре, на която се намираха шатрите на Мъдрите.
— В началото няма да се чувстват никак удобно, ако си сред тях — поясни му тя. Руарк, тръгнал след нея, кимна съгласен.
Мелайне хвърли поглед на Лан.
— Това не е ваша работа, Аан-аллейн. Вие с Руарк вземете Матрим и…
— Не — намеси се грубо Ранд. — Искам те да останат с мен. — Отчасти защото му трябваха отговори от вожда на клана и отчасти — от чисто упорство. Тия Мъдри, изглежда, до една се бяха настроили да го водят подире си като на каишка, също като Моарейн. Нямаше намерение да се примирява с това. Те се спогледаха, след което кимнаха, все едно че са приели нечия молба. Ако си въобразяваха, че ще бъде добро момченце, защото са му дали сладка, много грешаха. — Ти защо не си с Моарейн? — попита той Лан, без да обръща внимание на Мъдрите.