Мат потръпна и присви очи, когато Амис започна да разтрива мехлема си по гърдите му. Ако щипеше така, както миришеше, според Ранд трепванията му бяха съвсем на място. Баир натика в ръцете на Мат една сребърна купа.
— Пий, младежо. Корен от тимсин и листа от сребрениче ще ти оправят главоболието повече от всичко друго.
Той не се поколеба да изгълта течността; последва силно разтърсване и лицето му се сгърчи.
— Вкусът му е като на ботушите ми отвътре. — Но въпреки това успя да отвърне с поклон, както беше седнал, достатъчно официален дори за един тайренец, стига да не беше полугол. Само широката усмивка развали малко впечатлението. — Много ви благодаря, Мъдра. И няма да ви питам дали не сте добавили нещо, за да постигнете този… забележителен вкус. — Тихият смях на Баир и Сеана можеше да означава, че са добавили, или че не са, но така или иначе Мат отново бе намерил начин да подходи към жените откъм добрата им страна. Дори намръщената Мелайне се подсмихна.
— Руарк — каза Ранд, — щом Куладин се кани да ми създава неприятности, ще трябва да се помъча да го изпреваря. Как да известя другите вождове на кланове? За себе си. За тези неща. — Той завъртя ръцете си с двата Дракона. Жената в бялата роба до него, която в момента почистваше дълбоката драскотина на главата му, съзнателно избягваше да ги поглежда.
— Не съществува някакъв официален ред — отвърна Руарк. — А и как да съществува за едно събитие, което ще се случи само веднъж? За срещи между вождовете на кланове си има места, в които се поддържа нещо като Мира на Руйдийн. Най-близкото такова място до Студени скали, най-близкото и до Руйдийн, е Алкаир Дал. Стига да можеш да покажеш свидетелствата на вождовете на кланове и септи там.
— Ал-каир Дал ли? — обади се Мат, придавайки на името малко по-особено звучене. — Златната купа?
Руарк кимна.
— Един кръгъл каньон, макар че в него няма нищо златно. В единия му край има издатина и ако човек застане на нея, може да бъде чут от всички, намиращи се в каньона, без да повишава глас.
Ранд погледна намръщено драконите по ръцете си. Не беше единственият, белязан по някакъв начин в Руйдийн. Мат вече не произнасяше ни в клин, ни в ръкав думи от Древния език, без да е сигурен за значението им. След Руйдийн той го разбираше, макар да не го осъзнаваше. Егвийн се бе загледала в Мат. Замислено. Тя беше прекарала твърде много време сред Айез Седай.
— Руарк, можеш ли да изпратиш вестители до вождовете на кланове? — каза той. — Колко време ще отнеме да ги поканиш да се съберат в Алкаир Дал? Какво ще е нужно, за да сме сигурни, че ще дойдат?
— Пътят на вестителите ще отнеме седмици, и още седмици, докато всички се съберат. — Руарк обгърна с широк жест четирите присъстващи Мъдри. — Те могат да говорят с всеки вожд на клан в сънищата му за една нощ, както и с всеки вожд на септа. И с всяка друга Мъдра, за да са сигурни, че никой мъж няма да го сметне за най-обикновен сън.
— Ценя увереността ти, че можем да местим планини, заслон на сърнето ми — подхвърли кисело Амис, докато присядаше до Ранд с мехлема си. — Но не става точно така. Ще ни трябват поне няколко нощи, за да направим това, което предлагаш, с много малко отдих през тях.
Ранд я хвана за китката.
— Ще го направите ли?
— Толкова ли бързаш да ни унищожиш? — настоя тя и прехапа устни, когато жената в бялата роба от другата страна на Ранд се сепна.
Мелайне плесна два пъти с ръце.
— Оставете ни — рече тя рязко и двете жени в бели дрехи се измъкнаха с поклони, отнасяйки легените и кърпите.
— Ръчкаш ме като остър остен по кожата — обърна се с горчивина Амис към Ранд. — Каквото и да им е казано, тези жени сега ще вземат да се разприказват за неща, които не бива да знаят. — Тя издърпа ръката си и се захвана да разтрива мехлема, може би малко по-енергично, отколкото беше необходимо. Щипеше много по-лошо, отколкото вонеше.
— Не съм искал да ви ръчкам — отвърна Ранд, — но няма време. Отстъпниците са на свобода, Амис, и ако разберат къде съм и какво кроя… — Айилките не изглеждаха изненадани. Дали вече не знаеха? — Деветима от тях все още са живи. Твърде много са, а тези от тях, които не искат да ме убият, смятат, че могат да ме използват. Нямам време. Ако знаех начин да събера тук вождовете на кланове веднага, за да ме приемат, щях да го приложа.