Егвийн изсумтя. Всичко това звучеше логично, но никак не й харесваше. Хората все пак са си хора и на тях трябва да се гледа като на хора.
— Има и още нещо. Някои от Мъдрите могат да преливат. Не знам колко от тях, но подозирам, че не са малко. Според това, което разбрах от Амис, намират и последната жена сред тях, в която има вродена и най-малката искрица. — Нито една айилска жена не беше загинала, опитвайки се да се научи да прелива, без още дори да осъзнава какво прави — такова нещо като Дива сред айилките не съществуваше. Мъжете, които можеха да боравят със Силата, ги чакаше по-мрачна съдба: те заминаваха на север, към Великата Погибел, или може би дори отвъд нея, чак до Изпепелените земи и Шайол Гул. Наричаха го „Поход за убийството на Тъмния“. Никой от тях не оцеляваше достатъчно дълго, за да срещне лудостта. — Авиенда е една от надарените, както се оказа. Мисля, че ще бъде много силна. Амис също смята така.
— Авиенда — рече удивено Елейн. — Разбира се. Трябваше да се сетя. Същата близост изпитах и към Джорин, още щом се запознах с нея. И към теб впрочем.
— Джорин?
Елейн отвърна с гримаса.
— Обещах да й запазя тайната, а ето че при първата възможност езикът ми се развърза. Е, не допускам, че би могла да й навредиш, нито пък на сестрите й. Джорин е Ветроловката на „Танцуващият по вълните“, Егвийн. Тя може да прелива, както и повечето други Ветроловки. — Тя погледна към колоните около тях и деколтето й изведнъж отново се вдигна до брадичката. Тя оправи един тъмен дантелен шал, който го нямаше доскоро, и покри косата си. — Егвийн, не бива да го казваш на никого. Джорин се страхува, че Кулата може да ги принуди да станат Айез Седай или да се опита да ги контролира по някакъв начин. Аз й обещах да направя каквото мога, за да не позволя това да се случи.
— Няма да кажа — отвърна бавно Егвийн. Мъдри и Ветроловки. Жени, можещи да преливат сред едните и сред другите, а никоя от тях не бе положила Трите клетви. Клетвите бяха предназначени да накарат хората да вярват на Айез Седай или поне да не се боят от мощта им, но въпреки това на Айез Седай в повечето случаи им се налагаше да се движат тайно. Мъдрите — както и Ветроловките, беше готова да се обзаложи — се радваха на почетни позиции в своите общества. Това, че не бяха обвързани, сигурно ги правеше по-малко уязвими. Струваше си да помисли върху това.
— Двете с Нинив се движим добре по график, Егвийн. Джорин ме учи да боравя с климата — няма да повярваш само колко големи са потоците на Въздух, които тя може да сплита! — и между нас казано, караме „Танцуващият по вълните“ да се движи по-бързо от всякога, а това наистина означава бързо. Би трябвало да пристигнем в Танчико след още три дни, може би два, според Койне. Тя е Надзорницата на платната, капитанът, един вид. Десет дни от Тийр до Танчико. И то при положение, че се спираме да поговорим с всеки кораб на Ата-ан Миере, който видим. Егвийн, Морският народ смята, че Ранд е техният Корамуур.
— Нима?
— Повечето неща от онова, което се случи в Тийр, Койне си ги представя погрешно — първо на първо, тя смята, че сега Айез Седай служат на Ранд. Двете с Нинив решихме, че е най-добре да не я разубеждаваме — но веднага, щом го разкаже на някоя друга Надзорница на платна, всички ще са готови да пръснат мълвата и да служат на Ранд. Вярвам, че ще направят всичко, което той поиска от тях.
— Де и айилците да бяха толкова отзивчиви — въздъхна Егвийн. — Руарк смята, че някои от тях ще откажат да го признаят, въпреки драконите от Руйдийн. Сигурна съм, че един от тукашните, казва се Куладин, е готов да го убие при първа възможност.
Елейн пристъпи към нея.
— Ти ще се погрижиш това да не се случи. — Не беше въпрос, нито молба. В сините й очи грееше ярка светлина, а ръката й стискаше остра кама.
— Ще направя всичко, което ми е по силите. Руарк му осигурява охрана.
Елейн, изглежда, едва сега забеляза камата и се сепна. Оръжието изчезна.
— Трябва да ме научиш на онова, което те учи Амис, Егвийн. Много е разсейващо да виждаш как разни неща се появяват и изчезват или изведнъж да разбереш, че си облечена в други дрехи. Но просто така става.
— Ще те науча. Когато имам време. — Вече твърде дълго се бе задържала в Тел-айеран-риод. — Елейн, ако случайно не се окажа тук на следващата ни среща, не се безпокой. Ще се опитам, но може да не успея да дойда. Гледай да предадеш на Нинив. Ако не се появя, наминавай всяка нощ след това. Сигурна съм, че няма да се забавя много.