— Я сядай! — рече й сурово Амис. — Че ако те напаря едно хубаво, знаеш ли как ще ми се разшаваш. Хич няма да ти хареса.
Егвийн се извъртя на колене, стиснала ножа.
— Този път наистина ли си ти?
— Аз ами, че кой друг? И този път, както и предишния. Мъчителните уроци най се помнят. Ти да не си решила да ме мушкаш?
Егвийн се поколеба, но прибра ножа в канията.
— Нямаш право да…
— Имам всякакво право! Ти ми даде дума. Не знаех, че Айез Седай могат да лъжат. Ако ще те уча, трябва да привикнеш да правиш това, което ти кажа. Не искам да видя някоя моя ученичка да си пререже гърлото! — Амис въздъхна и сиянието около нея изчезна, както и преградата между Егвийн и сайдар. — Не мога да те засланям повече. Много по-силна си от мен. В Единствената сила де. За малко щеше да счупиш щита ми. Но ако не можеш да си държиш на думата, не знам дали ще ми се иска да те уча.
— Ще си спазя думата, Амис. Обещавам ти. Но трябва да се срещам с приятелките си, в Тел-айеран-риод. И на тях съм обещала. Амис, те може да се нуждаят от помощта ми, от съвета ми. — Лицето на Амис беше трудно да се различи в тъмното, но Егвийн не забеляза някакво омекване. — Моля те, Амис. Ти вече ме научи на толкова неща! Мисля, че сега мога да ги намеря, където и да са. Моля те, не спирай, след като имаш да ме научиш на още толкова неща. Каквото и да ме накараш, ще го направя.
— Сплети си косата — рече Амис.
— Косата ли? — повтори колебливо Егвийн. Тук това едва ли щеше да й причини неудобство, но защо? Сега тя си я носеше пусната, падаща свободно на раменете й, но не беше чак толкова отдавна, когато беше готова да се пръсне от гордост в деня, в който Женският кръг, у дома, щеше да заяви, че е достатъчно пораснала, за да получи правото да си я прибере на плитка като тази, която носеше Нинив. В Две реки плитката означаваше, че си достатъчно голяма, за да бъдеш смятана за жена.
— По една плитка над всяко ухо. — Гласът на Амис продължаваше да е хладен като скала нощем. — Ако нямаш панделки за плитчиците, ще ти намеря. При нас така носят косите си малките момиченца. Момиченца, които са още твърде млади, за да се разчита, че ще удържат на думата си. Когато ми докажеш, че можеш да държиш на своята, ще можеш да си я носиш както си искаш. Но ако отново ме излъжеш, ще те накарам и полите да си отрежеш, като рокличките на малките момиченца, и ще ти намеря кукла да си я носиш. Когато решиш да се държиш като жена, и с теб ще се отнасят като с жена. Съгласи се, иначе няма да те уча повече.
— Ще се съглася, ако ме придружиш, когато се наложи да се срещна с…
— Съгласи се, Айез Седай! Не се пазаря с деца или с такива, които не умеят да държат на думата си. Ако ще правиш каквото ти казвам, приемай това, което реша да ти дам, и нищо повече. Иначе се махай и сама се убий, щом толкова искаш. Аз… няма… да ти… помагам!
Егвийн дори се зарадва, че е тъмно. Тъмнината прикри навъсеното й лице. Тя наистина беше дала дума, но всичко бе толкова нечестно… Никой не се опитваше да огражда Ранд с някакви си глупави правила. Какво пък, навярно той наистина беше по-различен. Във всеки случай никак не беше сигурна дали й се иска да размени суровите забрани на Амис срещу желанието на Куладин да я прониже с някое копие. Мат със сигурност нямаше да се подчини на правила, наложени му от други. Но пък тавирен или не, Мат нямаше и какво толкова да учи — единственото, което трябваше да прави, бе да бъде такъв, какъвто е. Най-вероятно той щеше да откаже да учи каквото и да е, ако все пак му паднеше възможност, освен как по-ловко да играе на комар и да се прави на глупак. А тя искаше да се учи. Понякога това приличаше на неутолима жажда — колкото повече поглъщаше, толкова повече ожадняваше. Но въпреки това не беше честно. „Но нещата са такива, каквито са“ — каза си тя примирено.
— Съгласна съм — рече на глас. — Ще правя това, което ми кажеш, ще приемам само това, което ми предложиш, и нищо повече.
— Добре. — След дълга пауза, в която сякаш очакваше да види дали Егвийн случайно няма да каже нещо повече — тя благоразумно си сдържа езика зад зъбите. — Амис продължи: — Решила съм да бъда твърда с теб, Егвийн, но това не е просто прищявка. Това, че смяташ, че вече съм те научила много, само показва колко малко все още знаеш. Ти имаш силен талант за сънуване; много е възможно един ден далеч да надминеш всички нас. Но ако не учиш това, което аз мога да ти предам — това, което и четирите можем да ти предадем — никога няма да развиеш този свой талант напълно. И най-вероятно няма да доживееш достатъчно дълго, за да го постигнеш.
— Ще се постарая, Амис. — Сметна, че е успяла да придаде достатъчно покорство на гласа си. Защо тази жена просто не кажеше какво точно иска да чуе? Щом Егвийн не можеше да отива в Тел-айеран-риод сама, тогава Амис трябваше да дойде с нея при следващата й среща с Елейн. Или може би с Нинив този път.