— Добре. Имаш ли да ми кажеш още нещо?
— Не, Амис.
Този път паузата беше по-дълга. Егвийн изчакваше колкото може търпеливо, стиснала длани в скута си.
— Значи можеш да сдържаш желанията за себе си, щом поискаш — най-сетне каза Амис, — макар това да те кара да се дръгнеш като крастава коза. Да не би да бъркам причината? Мога да ти дам мехлем. Не? Много добре. Ще те придружа, когато ти се наложи да се срещнеш с приятелките си.
— Благодаря — отвърна нацупено Егвийн. Сега пък крастава коза!
— Освен ако не си ме слушала, когато тм го казах още отначало, учението няма да бъде нито лесно, нито кратко. Въобразяваш си, че в последните дни си се трудила много. Сега се подготви наистина да отдадеш време и усилия.
— Амис, ще се уча толкова, колкото можеш да ме учиш, и ще се трудя толкова здраво, колкото поискаш, но между Ранд и Мраколюбците… Времето може да се окаже недостижим лукс, а кесията ми — празна.
— Знам — каза уморено Амис. — Той вече ни безпокои. Ела. Вече загуби предостатъчно време с детинщините си. Има да се обсъдят някои женски работи. Хайде. Другите вече ни чакат.
Едва сега Егвийн забеляза, че одеялата на Моарейн са празни. Посегна към роклята си, но Амис я спря.
— Това няма да ти трябва. Близо е. Наметни си едно одеяло и да тръгваме. Вече свърших твърде много работа за Ранд и ще имам още като свършим.
Егвийн се уви неуверено в одеялото и последва по-възрастната жена навън в нощта. Наистина беше студено. Кожата й настръхна и тя заподскача от крак на крак по камъните — бяха студени като лед. След дневния зной нощта изглеждаше студена като посред люта зима в Две реки. Дъхът й ставаше на тънка пара пред устата й и въздухът веднага го поглъщаше. Но колкото и да беше студен, въздухът все пак беше сух.
В дъното на бивака на Мъдрите имаше една малка палатка, която тя не бе забелязала преди, ниска като останалите, но плътно прилепена към земята и без никакви отвори. За нейна изненада, Амис започна да съблича дрехите си и й даде знак да направи същото. Стиснала зъби, за да не затракат, Егвийн бавно последва примера й. Старата айилка се съблече до голо, изправи се спокойно, все едно че нощта изобщо не беше така смразяваща, започна да диша дълбоко и да размахва енергично ръце във въздуха, след което се пъхна вътре. Егвийн я последва с готовност.
Влажният зной я удари между очите като тояга. От всяка поричка на кожата й рукна пот.
Моарейн вече беше тук, както и останалите Мъдри, и Авиенда — всичките съвсем голи и потни, насядали около железен казан, напълнен до ръба с опушени камъни. Казанът, както и камъните, излъчваха топлина. Айез Седай, изглежда, почти се бе възстановила след преживяното изпитание, въпреки че кожата около очите й беше изопната — нещо, което Егвийн не бе забелязвала у нея досега.
Докато Егвийн предпазливо си търсеше място, на което да седне — тук липсваха наслоените една връз друга черги, — Авиенда гребна шепа вода от един по-малък котел и я изсипа в по-големия съд. Водата изсъска и се изпари, без да оставя дори петънце влага върху камъните. Лицето на Авиенда беше кисело. Егвийн знаеше как се чувства. На новачките в Кулата също им възлагаха слугинска работа — тя самата не беше сигурна дали мразеше търкането на подове повече от чистенето на кухненски съдове, или обратното. Тази задача тук съвсем не изглеждаше толкова изнурителна.
— Трябва да обсъдим какво да правим с Ранд ал-Тор — каза Баир, след като и Амис се разположи до тях.
— Какво да правите с Ранд ли? — възкликна разтревожена Егвийн. — Той има белезите. Той е този, когото търсехте.
— Че е той, той е — каза мрачно Мелайне и отметна с ръка дългите кичури огнена коса от влажното си лице. — Но трябва да се погрижим колкото се може повече хора от народа ни да оцелеят след неговото идване.
— Не по-малко важно е — каза Сеана — да се погрижим той самият да оцелее, за да изпълни останалата част от пророчеството. — Мелайне я погледна гневно, а тя търпеливо допълни: — Иначе никой от нас няма да оцелее.
— Руарк каза, че ще назначи част от хората на Джиндо за негови телохранители — бавно отрони Егвийн. — Да не би да се е отказал?
Амис поклати глава.
— Не се е отказал. Ранд ал-Тор спи в палатките на Джиндо със сто души, които го чакат будни, докато той сам не се събуди. Руарк ще го следва и може би ще се противопоставя на решенията, които счете, че са погрешни, но няма да се опитва да го напътства.