— Смятате ли, че той има нужда от напътствия? — Тук Моарейн вдигна вежди, но Егвийн не й обърна внимание. — Дотук направи, каквото направи, без напътствия.
— Ранд ал-Тор не познава нашите нрави — отвърна Амис. — Може да допусне стотици грешки и да настрои някой вожд на клан срещу себе си, да ги накара да видят в него само един влагоземец, а не Оня, що иде със Зората. Моят мъж е великолепен човек и добър вожд, но не е миротворец, обучен да напътства разгневени мъже да снишат копията си. Трябва да разполагаме с човек, който да е близо до Ранд ал-Тор и да му шепне на ухото, когато види, че може да предприеме погрешна стъпка. — Тя махна с ръка на Авиенда да хвърли още вода върху камъните и младата жена се подчини смирено.
— И трябва да го следим внимателно — намеси се рязко Мелайне. — Трябва винаги да сме наясно какво смята да предприеме, още преди да го е направил. Изпълването на Пророчеството за Руйдийн е започнало — не може да бъде спряно близо до края му, така или иначе — но сериозно смятам да се погрижим колкото се може повече от хората ни да оцелеят. Как да се постигне това зависи от намеренията на Ранд ал-Тор.
Баир изглеждаше само кожа и кости.
— Ти го познаваш от дете. Дали ще те слуша?
— Съмнявам се — отвърна Егвийн. — Вече не ми се доверява така, както по-рано. — Постара се да не поглежда към Моарейн.
— А тя дали ще ни каже, дори да й се довери? — попита Мелайне. — Не желая да се караме, но все пак Егвийн и Моарейн са Айез Седай. Това, към което се стремят те, може да не се окаже същото, което целим ние.
— Някога сме служили на Айез Седай — поясни простичко Баир. — Но сме се провалили. Може би не сме пригодни да им служим повече.
Явно смутена, Мелайне се изчерви.
Моарейн не даде признаци, че е забелязала, нито че е чула и предишните думи на жената впрочем. Ако се изключеше изопнатата кожа около очите й, изглеждаше спокойна като лед.
— Ще помогна с каквото мога — каза тя хладнокръвно, — но влиянието ми над Ранд е малко. Засега поне той заплита Шарката по свой собствен замисъл.
— В такъв случай се налага да го следим отблизо и само да се надяваме — въздъхна Баир. — Авиенда, ти ще посрещаш Ранд ал-Тор всяка сутрин, след като се събуди, и няма да го оставяш, докато не се пъхне под одеялата си за през нощта. Ще стоиш толкова близо до него, колкото косата по главата му. Опасявам се, че междувременно ще трябва да започнем обучението ти и че за теб това ще бъде бреме — да вършиш и двете неща едновременно, но няма как да го избегнем. Ако говориш с него — и особено ако го слушаш, — няма да ти е трудно да се справиш. Малцина мъже са склонни да отпратят една хубавичка млада жена, която е готова да ги слуша. Може би все нещо ще му се изплъзне от устата.
С всяка следваща дума Авиенда се вдървяваше все повече. Когато Баир завърши, тя отсече:
— Няма!
Настъпи мъртва тишина и всички очи се извърнаха към нея, но тя ги изгледа с предизвикателно непокорство.
— Няма ли? — промълви тихо Баир. — Няма? — Като че ли опитваше с език странния вкус на думичката.
— Авиенда — каза кротко Егвийн, — никой не ти иска да измениш на Елейн, а само да говориш с него. — Доскорошната Дева на копието обаче като че ли гореше от желание да докопа някакво оръжие.
— Това ли е дисциплината, на която учат Девите напоследък? — каза рязко Амис. — Ако е това, ще разбереш, че учението ти при нас е по-трудно. Ако има някаква причина, поради която не можеш да стоиш край Ранд ал-Тор, назови я. — Непокорството на Авиенда малко повехна и тя изломоти нещо неразбрано. Тонът на Амис придоби остротата на нож. — Казах, назови я.
— Не го харесвам! — избухна Авиенда. — Мразя го! Мразя го! — Ако Егвийн не знаеше нещата малко повече, щеше да си помисли, че жената ще се разплаче. Думите й обаче я поразиха — Авиенда със сигурност не си го мислеше сериозно.
— Не ти искаме да го обичаш, нито да го вкараш в леглото си — сряза я Сеана. — Казахме ти да го следваш този мъж и ти ще се подчиниш!
— Детинщини! — изсумтя Амис. — Що за млади жени са се пръкнали в този свят напоследък? Нима никоя от вас не може да порасне?
Баир и Мелайне бяха още по-резки. По-старата жена заплаши да върже Авиенда на коня на Ранд, на мястото на седлото му — между другото по тона й изглеждаше, че наистина смята да го направи — а Мелайне предложи Авиенда по цяла нощ да копае дупки и да ги зарива, просто за да й се прочисти умът. Заплахите им обаче не целяха да я принудят, осъзна Егвийн; тези жени очакваха тя да се подчини доброволно. Всяко безсмислено усилие, което Авиенда си докараше, щеше да е заради упорството й. Това нейно упорство сякаш започна да отстъпва — пред четирите чифта очи на Мъдрите, които ровеха в нея като свредели, тя започна да се присвива на колене — но все още се държеше.