Земите на клана Шайдо са намираха отвъд тези на Джиндо от клана Таардад, в същата посока спрямо Чайендейр, и те крачеха успоредно на Джиндо, на около половин миля разстояние. Според Руарк Куладин трябваше да изчака още един ден, за да се върне брат му. Това, че Ранд бе видял Мурадин, след като той си бе извадил очите, не променяше нещата — предопределеното време беше десет дни. Тръгването по-рано означаваше, че си изоставил този, който е влязъл в Руйдийн. Въпреки това Куладин се бе разпоредил Шайдо да започнат да сгъват палатките си веднага щом бе забелязал, че Джиндо ще тръгват. Сега Шайдо се движеха покрай тях с техните собствени съгледвачи и ариергард, като привидно не обръщаха внимание на Джиндо, но разстоянието между тях никога не достигаше повече от триста разтега. Обикновено беше добре да разполагаш със свидетели от поне половин дузина от по-големите септи, когато отидеш да подириш белега на кланов вожд, но сега не бе така, а и хората на Куладин превъзхождаха Джиндо по брой поне два пъти. Ранд подозираше, че третата група, точно по средата между Шайдо и Джиндо, е единствената причина интервалът да не се стесни отведнъж и свирепо.
Мъдрите се движеха пеш също както останалите айилци и онези странни мъже и жени в бели роби, които Руарк бе нарекъл „гай-шайн“ — те водеха товарните коне. Ясно, че не бяха точно слуги, но Ранд не беше сигурен дали е разбрал напълно обясненията на Руарк за честта, задължението и пленниците; обясненията на Хейрн бяха още по-объркващи — все едно че го бяха помолили да обясни защо водата е мокра. Моарейн, Егвийн и Лан яздеха с Мъдрите — двете жени поне. Защото Стражникът бе малко встрани откъм Шайдо и непрекъснато ги държеше под око. От време на време Моарейн, Егвийн или и двете слизаха от конете си да повървят пеш и да си поговорят с Мъдрите. Ранд беше готов да даде и последния си петак, за да чуе какво си говорят. Те често поглеждаха към него крадешком, явно стараейки се да не ги забележи. Неизвестно защо, Егвийн беше прибрала косата си на две плитки, стегнати с червени панделки, като някоя невеста. Той не знаеше защо. Беше й го казал преди да тръгнат от Чайендейр — просто го отбеляза — и тя замалко щеше да му откъсне главата.
— Елейн е жената за тебе.
Той объркано погледна надолу към Авиенда. Предизвикателният поглед се беше върнал в синьо-зелените й очи, все още едва прикриващ огромната й неприязън. Когато на заранта Ранд се събуди, тя чакаше пред палатката и оттогава не се отдели от него на повече от три крачки. Ясно беше, че Мъдрите са й наредили да го шпионира, и още по-ясно, че от него се очаква да не се досети, че го шпионира. Беше хубавичка и очевидно Мъдрите бяха решили, че е достатъчно глупав, за да не се досети какво се крие под хубостта й. Несъмнено това трябваше да е причината сега да е с пола и да не носи никакво оръжие, освен малкия нож на колана си. Жените, изглежда, смятаха мъжете за твърде наивни. Като си помисли човек впрочем, никой друг айилец не бе коментирал смяната на облеклото й, но дори Руарк отбягваше да я погледне за по-дълго. Вероятно знаеха защо е тук или смътно се досещаха за плана на Мъдрите, но не желаеха да говорят за това.
Руйдийн. Той все още не знаеше защо тя бе ходила там. Руарк изломоти нещо за „женски работи“ и беше повече от очевидно, че не му е приятно да го обсъжда в нейно присъствие. Според това как тя се бе залепила за него, май никога нямаше да могат да го обсъдят. В момента вождът на клана явно надаваше ухо, както и Хейрн, и всички Джиндо, до чийто слух стигаха думите й. Трудно беше да прецениш какво изпитват айилците, но сега му се струваше, че им е много смешно. Мат тихичко си подсвиркваше и демонстративно гледаше навсякъде другаде, но не и към тях. При все това този беше едва първият път, в който тя му бе проговорила за целия ден.
— Какво искаш да кажеш? — попита той.
Бухналите й поли изобщо не й пречеха в ходенето — тя крачеше леко до Джейде-ен. Не, не крачеше. Носеше се почти толкова плавно, колкото самия кон. Ако беше котка, в момента щеше да си мята опашката.