— Ами Пътуващия народ? — попита Мат с любопитство. И понеже Хейрн не отговори, добави: — Калайджиите бе? Туатан? — Лицето на вожда на септата се изопна още повече. Авиенда стрелна Мат с поглед, сякаш беше някой глупак.
Ранд придърпа Джейде-ен до Пипе.
— На твое място не бих споменавал пред айилците за Калайджиите — промълви му той на ухо. — Те са… деликатна тема.
— Щом казваш. — Защо пък Калайджиите да са деликатна тема? — Според мен те достатъчно се впрягат и от този амбулант. Амбулант! Търговците, дето идваха в Емондово поле, бяха с по-малко фургони.
— Този е дошъл в Пустошта — изкикоти се Ранд и Джейде-ен отметна нервно глава. — Не знам дали ще може да я напусне. — Усмивката не засегна очите му. Понякога на Мат почти му се искаше Ранд най-после да реши дали е луд, или не е, и да се свършва най-после. Почти.
На триста крачки от фургоните Руарк даде знак да спрат и напред продължиха само той и Хейрн. Във всеки случай такова, изглежда, беше намерението му, но Ранд сръга дорестия си жребец след тях и стотината му телохранители тутакси го последваха. И Авиенда, естествено, неотменно до него, все едно че беше вързана за опашката на коня му. Мат потегли с тях, без да му мисли. Ако Руарк накараше амбуланта да си сбира багажа и да потегля обратно, той нямаше да пропусне шанса си да тръгне с него.
Куладин също се затича откъм колоната на Шайдо. Сам. Може би бе решил да постъпи така, както възнамеряваха Руарк и Хейрн, но Мат подозираше, че просто иска да изтъкне, че му стиска да отиде сам там, където на Ранд му трябват сто души охрана. Отначало като че ли и Моарейн се накани да тръгне, но размени няколко думи с Мъдрите и всички те останаха на място. Но гледаха зорко. Айез Седай слезе от кобилата си и започна да си играе с нещо, което бляскаше, а Егвийн и Мъдрите се струпаха около нея.
Макар да бършеше потното си лице, отблизо едрият мъжага в сивото палто съвсем не изглеждаше притеснен, въпреки че подскочи, когато няколко Деви изведнъж изникнаха от земята и обкръжиха фургоните му. Кочияшите, със закоравели лица и немалко белези и счупени носове, като че ли бяха готови всеки миг да се сврат под каприте. В сравнение с вълците-айилци приличаха на проскубани улични псета. Амбулантът се съвзе бързо; съвсем не беше дебел за ръста си; обемистото му туловище беше само мускули. Ранд и Мат на конете си привлякоха любопитния му поглед, после той се обърна към Руарк. Закривеният му като кука нос и тъмните му дръпнати очи му придаваха хищнически вид, който не се смекчи от широката усмивка, която си изписа, когато свали широката си капела и се поклони.
— Аз съм Хаднан Кадийр — заяви той. — Амбулант. Тръгнал съм за твърдината Студени скали, ваши благородия, но съм готов да търгувам и тук. Карам чудесни…
Руарк го сряза като с леден нож.
— Тръгнал си много надалече и от Студени скали, и от която и да е твърд. Как е станало така, че си стигнал толкова далече от Драконовата стена без никакъв водач?
— Всъщност и аз не знам, добри ми господа. — Кадийр задържа усмивката на лицето си, но ъгълчетата на устните му леко се присвиха. — Пътувах съвсем открито. Това е първото ми минаване през Пустошта толкова на юг. Пък и не намерих никакви водачи. — Куладин изсумтя шумно и развъртя лениво едно от копията в ръката си. Кадийр присви рамене, сякаш усетил как стоманата вече се забива в тялото му.
— Винаги има водачи — отвърна хладно Руарк. — Имаш късмет, че си стигнал толкова далече без водач. Късмет, че още не си загинал или не са те отпратили обратно към Драконовата стена по кожа. — На лицето на Кадийр блесна притеснена озъбена усмивка. Вождът на клана продължи: — Късмет имаш, че срещаш нас. Ако беше продължил по този път още ден-два, щеше да стигнеш до Руйдийн.
Лицето на амбуланта посивя.
— Чувал съм… — Млъкна и преглътна. — Не знаех, добри ми господа. Повярвайте ми, не бих направил такова нещо съзнателно. Нито случайно — добави той припряно. — Светлината да освети думите ми, че са верни, добри ми господа, наистина не бих го направил!
— Това е добре — каза му Руарк. — Наказанията тук са сурови. Можеш да пътуваш с мен до Студени скали. Няма никак да е добре за теб да се изгубиш отново. Триделната земя може да се окаже опасно място за онези, които не я познават.
Куладин предизвикателно вирна глава и рязко попита:
— А защо не с мен? Тук Шайдо са по-многобройни, Руарк. Според обичая той ще пътува с мен.
— Да не би случайно да си станал вожд на клан и аз да не съм забелязал? — Огненокосият Шайдо се изчерви, но Руарк не показа никакъв намек на удовлетворение, а продължи с убийствено равен тон. — Амбулантът търси Студени скали. Ще пътува с мен. Шайдо могат да търгуват с него по пътя. Таардад не са толкова закъсали за амбуланти, че да ги пазим само за себе си.