Лицето на Куладин помръкна още повече, но той смекчи малко тона си, въпреки че гласът му заскрибуца от усилието.
— Ще остана на стан край Студени скали, Руарк. Оня, що иде със Зората засяга всички айилци, не само Таардад. Шайдо ще получат полагащото им се място. Шайдо също ще последват Оня, що иде със Зората. — Мат си даде сметка, че Куладин все още не е признал, че „Оня“ е Ранд. Загледан във фургоните, Ранд като че ли изобщо не ги слушаше.
Руарк замълча за миг.
— Шайдо ще бъдат добре дошли гости в земите на Таардад, ако дойдат, за да следват Оня, що иде със Зората. — Неговите думи също можеха да се тълкуват двояко.
През цялото това време Кадийр не престана да си бърше усилено лицето, сякаш се виждаше попаднал посред битка между айилци. Поканата на Руарк обаче подчерта с тежка въздишка на облекчение.
— Благодаря ви, добри господа. Много ви благодаря. — Вероятно за това, че не го убиха. — Може би ще благоволите да погледнете какво могат да ви предложат фургоните ми? Нещо по-специално да желаете?
— По-късно — каза Руарк. — Ще спрем на стоянка Имре за нощувка и тогава ще можеш да ни покажеш стоката си. — Куладин вече крачеше към хората си, след като беше чул името „стоянка Имре“, каквото и да значеше то. Кадийр започна да си надява капелата.
— Капела — каза Мат и подкара Пипе към амбуланта. Ако му се наложеше да остане малко повече в Пустошта, искаше поне да може да предпази очите си от това проклето слънце. — Ще дам една златна марка за капела като тази.
— Готово! — извика плътен мелодичен женски глас.
Мат се огледа и се сепна. Единствената жена освен Авиенда и Девите идеше към тях откъм втория фургон, но този глас никак не й подхождаше — един от най-приятните гласове, които беше чувал. Ранд я изгледа и се намръщи, не без основание. С една стъпка по-ниска от Кадийр, тя изглеждаше много по-обемиста от него. Пластове тлъстина почти закриваха очите й и не можеше да се разбере какви са на цвят, но носът й беше като топор и пред него този на амбуланта направо бледнееше. В рокля от бледокремава коприна, плътно прилепнала по тлъстото й туловище, и с бял дантелен шал, придържан на главата й с помощта на изкусно изработени шноли от слонова кост, прихванати в дългата й грозна черна коса, тя се движеше с несъответстваща лекота, почти като някоя от Девите.
— Добра сделка — каза тя със същия мелодичен глас. — Аз съм Кейле Шаоги, амбулант. — Тя дръпна капелата от главата на Кадийр и я връчи на Мат. — Първокачествена е, добри ми господине, и е почти нова. Ще ви трябва такава, за да оцелеете в Триделната земя. Тук един мъж може да загине… — дебелите й пръсти щракнаха. — …ей така. — Внезапният й смях съдържаше същата гърлена, галеща слуха нежност. — Както и една жена, разбира се. Златна марка, казахте. — След като той се поколеба, почти скритите й от тлъстините очи блеснаха като гарванови. — Рядко предлагам една сделка два пъти.
Странна жена, меко казано. Кадийр изобщо не възрази, ако се изключеше леката гримаса. Ако Кейле беше негова съдружничка, то тя определено беше старшата. А ако тази капела можеше да предпази главата на Мат да не заври, цената наистина си струваше, ако питаха него. Жената захапа тайренската марка, която й подаде, преди да пусне капелата. Като по чудо тя му лепна по мярка. И дори да не беше по-хладно под широката й периферия, поне пазеше благословена сянка. Кърпата бързо се озова в джоба на палтото му.
— Нещо за останалите? — Дебелата жена огледа айилците, измърмори „какво хубаво дете“, когато очите й се спряха на Авиенда, и оголи зъби, което явно трябваше да мине за усмивка. На Ранд каза сладко: — А вие, добри ми господине? — Гласът идещ от това лице, беше в пълно несъответствие с него, особено когато му придадеше медена интонация. — Нещо, което да ви заслони от тази окаяна земя? — Ранд само поклати глава. С тази шуфа около лицето си наистина приличаше на айилец.
— Довечера, Кейле — каза Кадийр. — Търговията я отваряме довечера, на едно място, дето му викат стоянка Имре.
— А, тъй ли? — Погледът й дълго се задържа на колоната на Шайдо и още по-дълго на групата на Мъдрите. Изведнъж тя се извърна към фургона си и закрачи, подвиквайки през рамо: — Ами тогава защо задържаш тези добри господа да стърчат тук? Хайде, Кадийр. Движение. — Ранд зяпна след нея и отново поклати глава.
До задницата на фургона й стоеше веселчун. Мат примигна — помисли си, че му се е привидял от горещината, но човекът не изчезна — тъмнокос мъж на средна възраст, с наметало, обшито с разноцветни кръпки. Гледаше притеснен насъбралите се, докато Кейле не му махна да се качи във фургона пред нея. Кадийр изгледа белия й фургон с по-безизразно лице дори от айилците преди да закрачи към своя. Наистина странна група.